Георги Попхристов – учител, революционер, организатор и войвода на ВМРО

Георги Попхристов е роден през 1876 г. в свещеническо семейство в село Кърстоар. Започва образованието си в село Буково на гръцки език, след това учи в Българската класическа гимназия в Битоля. След като завършва IV клас, става български екзархийски учител в Кърстоар.

Постъпвайки като учител в Кавадарци, става член на ВМОРО.

Той учителства и в село Варош, а после през 1898 - 1899 г. и в Прилеп.

Георги Попхристов е избран за войвода и се  премества в Леринско, където развива комитетите.

Спомага за организирането на първата чета в района на Марко Лерински. След това заминава за Битолско по заръка на Даме Груев. Става учител в Битоля, за да не буди подозрение в турската власт. Тук заедно с Васил Пасков, Георги Пешков, Недялко Дамянов и Аце Дорев поемат ръководството на окръга.

В началото на 1902 г. придружава Гоце Делчев на обиколка из Костурско.

След Йосифовата афера е арестуван на 19 февруари 1902 г. и е осъден на смърт, амнистиран е през февруари 1903 г.

Делегат е на Смилевския конгрес, на който е избран за заместник на Даме Груев като член на главния щаб на въстанието.                  

После се премества в Леринско и заедно с Михаил Чеков наказва предателите, виновни за смъртта на поручик Георги Папанчев и други дейци на ВМОРО в село Баница.

На 2 август е обявено началото на Илинденско-Преображенското въстание в Леринско. Михаил Чеков, Георги Попхристов, местният войвода Тего Хаджиев и Георги Чакъров от Банско, специалист по взривовете, заедно с чета от 200 души нападат гарата на Екши Су. След това се срещат с Васил Чекаларов и заедно атакуват казармите в село Невеска. Чрез изненада постигат голям успех, като пленяват 7 войника и взимат 40 пушки.

След въстанието се изтегля в Гърция и е арестуван във Волос. Бяга от ареста в Пирея, после в Атина, където с помощта на Георги Киселинчев успешно се прехвърля във Варна.

През март 1904 г. се връща в Македония, а след това участва във възстановяването на организацията в Битолско.

Участва на Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг през 1904 г.

През есента на 1905 г. напуска Македония. Делегат е на Рилския конгрес през октомври 1905 г.

През 1906 г. Георги Попхристов се разболява   от малария, а успоредно с това страда от ревматизъм и започва продължително лечение в Баня.

За да се издържа, работи като учител в софийското село Желява през учебната 1906-1907 г. Жени се за битолската учителка Василка Стефанова, която активно подпомага революционната дейност на ВМОРО, докато е в Македония.

Разграничава се от дясното крило във ВМОРО и не е избран за делегат на Кюстендилския конгрес от 1908 г.

През декември 1909 г., е арестуван заедно с Александър Евтимов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.

След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени. 

Георги Попхристов участва във войните като македоно-одрински опълченец. С наближаването на Балканската война се включва повторно в дейността на ВМОРО.

Участва в Балканската война като войвода и води сражения в Конопище, след което Георги Попхристов и новодошлата Костурска съединена чета продължават за Леринско.

Участва и в Междусъюзническата война в трета бригада на Девета прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение при Александър Протогеров.

След демобилизацията започва работа в София.

Участва в Първата световна война с чин старши подофицер.

След края на войната се прибира със семейството си в София, където започва работа.

Георги Попхристов е неутрален по отношение на враждуващите дейци в революционната организация.

След Деветоюнския преврат от 1923 г. става битолски войвода на ВМРО.

Завръща се в България през Италия в края на септември 1924 г.

На Шестия конгрес на ВМРО през 1925 г. Георги Попхристов е избран за член на Централния комитет.

До януари 1928 г. престоява в Албания, откъдето поддържа връзки с Битолския революционен окръг, след което започва работа по свикване на общия конгрес на ВМРО.

След убийството на ген. Александър Протогеров оглавява групата на недоволните от едноличното управление на Иван Михайлов, т.н. „протогеровисти”.

През февруари 1930 г. заедно с Петър Шанданов издават декларация на ЦК на ВМРО.

По настояване на Иван Михайлов през 1931 г. се оттегля от политическата дейност, заедно с Кирил Пърличев и Михаил Шкартов.

След 1941 г., по време на българското управление във Вардарска Македония (1941-1944), се заселва в Битоля.

Взема участие в организирането на чети, преследващи комунистически партизани в Егейска Македония. 

В края на 1951 г. югославското правителство внася меморандум в ООН, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София.

Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, Олга Чекаларова, съпругата на Васил Чекаларов, се обявяват в специална декларация против югославските претенции.

Георги Попхристов умира през 1962 г. в София.

Автор е на книгата „Революционната борба в Битолски окръг”, София, 1953 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.