ГОСПОДСТВОТО И ДУХОВНИЯТ ГНЕТ НА ГРЪЦКАТА ЦАРИГРАДСКА ПАТРИАРШИЯ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ХІV –ХІХ ВЕК

ЗАКРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ СЛЕД ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО

След превземането на Търновград от османските пълчища по нареждане на султан Баязид (1347-1403) българският патриарх Евтимий е заточен.

Патриаршеският трон в Търново по предложение на Вселенската патриаршия е поставен молдовският митрополит Йеремия (1394).

През 1439 г. Търновският митрополит Игнатий, в изпълнение на унионистката политика на Константинополските предстоятели, подписва акта за църковна уния във Флоренция. В този случай той действа като член на патриаршеския синод в Константинопол.

Всички последващи трансформации в структурата на църквата и нейния диоцез стават в условие на  пълната липса на съпротива от страна на българското духовенство и липсата на активна църковна политика от страна на българската патриаршия. Тази пасивност се обяснява от някои историци с това, че църковните среди разглеждат тези действия като канонично оправдани.

Така в началото на XV в. Търновският диоцез загубва своята автокефалност и е подчинен на Вселенската патриаршия.

СУЛТАНЪТ НАТОВАРВА ВСЕЛЕНСКАТА ПАРТРИАРШИЯ ДА РЪКОВОДИ ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТИЯНИТЕ В ИМПЕРИЯТА

През 1453 г. султан Мехмед II (1451-1481) превзема Цариград.

В продължение на дълъг период от време отношението на османските власти към църковните въпроси е пасивно. Постепенно те оформят своята политика към църквите, осъзнавайки изгодата от сътрудничество с патриарсите в Константинопол.

Така османските владетели възлагат на Цариградската патриаршия длъжността да отговаря и ръководи духовния живот на християните в рамките на империята. Това дава възможност на гръцкия църковен клир да налага духовен гнет върху българския църковен клир и българите християни на територията на бившата българска държава.

ПОЛОЖИТЕЛНА РОЛЯ НА ПАТРИАРШИЯТА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО

През първите десетилетия на османското владичество патриаршията играе положителна роля със своите опити да защити християните от асимилаторската политика на исляма. Тя подпомага православието да се  съвзема от преживения кошмар. Едновременно с това тя съдейства да се  започне възстановяване на епархийската мрежа, манастири и книжовни центрове. Постепенно влиянието на духовенството в обществения живот на българите нараства, за да вземе православната църква подобаващото място в духовния живот на българите. Не на последно място е важната роля, която църквата започва да играе за опазване на културните традиции и народностното самосъзнание на българите.

ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЦАРИГРАДСКАТА ГРЪЦКА ПАТРИАРШИЯ ОТ ЗАЩИТНИК В ИНСТИТУЦИЯ НАСАЖДАЩА, ЕЛИНИЗМА И

ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

Вселенската патриаршия използва падането на Търновска България под османска власт, за да реализира старите си амбиции за субординиране на Търновската патриаршия.

Митрополитът на Търновград започва да се титулува патриаршески екзарх и митрополит на цяла България. Той управлява три епископии в Северна България: Червенска, Ловешка и Преславска. Редица други епархии попадат директно към Вселенската патриаршия

• Две епископии в Южна България: Филипополската митрополия и Агатонийската (Ахтополската) епископия, подчинена на Одринската митрополия.
• Две митрополии в Западна България: Софийската и Видинската.
• Пет митрополии по Черноморието: Варненската, Месемврийската, Созополската, Анхиалската и  Мелнишката.

Цариградските патриарси успяват да убедят Високата порта да замести с гръцки владици българските, тъй като българската църква не се занимава с религиозна дейност, а призовава своите миряни да се борят за своята свобода. Затова те успяват да ликвидират самостоятелността на българската църква. За управлението на нейните епархии са назначени гръцки владици.

Така или иначе, в първите десетилетия на XV в. към българските диоцези на Вселенската патриаршия по черноморското крайбрежие, в Тракия, Южна Македония и Видинско се прибавят и диоцезите в Централна, Северна и в Североизточна България.

В областта на църковните структури настъпват сложни трансформации в резултат на междуцърковни отношения (между Вселенската и българската патриаршии) и политиката на османските власти.

До средата на XV в. османците нямат ясно определена политика спрямо православните църкви. Отношението им към тях представлява смесица от ханифийска традиция и конюнктурни интереси.

НАЗНАЧЕНИЯТ ГРЪЦКИ КЛИР В ЦЪРКВИТЕ  ПОДЛАГА НА ДУХОВЕН ГНЕТ БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

Заменяйки българското духовенство с гръцки владици и свещеници, патриаршията налага богослужението да се извършва на гръцки език. По този начин патриаршията разпространява гръцкото влияние и влиза в конфликт с негръцките балкански народи, борещи се за национално обособяване.

Тъй като владиците се назначават чрез откупване на длъжността от османските власти, след това налагат непоносим черковен данък на българските миряни, които и без това едва изплащат царските си данъци.

ЗАЛИЧАВАНЕ  СЛЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ОТ ГРЪЦКИЯ КЛИР

Следващата стъпка на гръцкото духовенство е да заличи всички следи на българската култура. Затова заличава текстовете, написани на български под иконите и библейски сцени, изографисани по стените на църквите. Нещо повече - започва да изгаря всички богослужебни книги, написани на български език.

Гръцката патриаршия налага богослужението да се извършва на гръцки език. По този начин се ограничава или преустановява воденето на черковната служба на български език. Така започва да се провеждане политика на елинизация на българското християнско население. Това се постига преди всичко с привличане на българчета от Македония да се записват в гръцките училища, където се подлагат на процес на денационализация и елинизация. Така значителен брой български интелектуалци започват да се гърчеят и дистанцират от простото и неуко българско население

През ХVІІІ век гръцкото духовенство заема господстващи позиции сред духовния клир.

БОРБА НА ПАТРИАРШИЯТА ПРОТИВ РАЗКРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА

Ползвайки се с придобитото влияние пред османската власт, гръцките духовници повеждат борба срещу всички възрожденски интелектуалци, които работят за утвърждаване на българското национално самосъзнание. Пречат за разкриване на български училища и назначаване на български учители. Когато не успяват, използват инструментариума на клеветата и много често резултатът е учителите да бъдат арестувани или изпратени на заточение.

ПАТРИАРХ ГРИГОРИЙ V – РУПОР НА ЕЛИНИЗМА

Патриарх Григорий V изпраща през 1806 и 1819 г окръжни писма до гръцкото духовенство, с които поставя задачите:

• да разпространява гръцката образованост и език сред християните;
• да се грижи за гръцката образованост и просвета, което е условие за социален просперитет;
• унищожаване на българската книжнина, която може да напомня на българите за миналото им;
• преследване на проявите на национална еманципация на българската интелигенция и буржоазия.

През 1837 г. по нареждане на Иларион Критски е опожарена българската патриаршеска библиотека в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Търново (ръкописи, старопечатни книги, старинни надписи, стенописи).

Наред с духовния, българите са подложени и на политически гнет. За това допринася опитите да се наложи на българското общество гръцката идеология заложена, в Мегали идеята за възкресяване на Византия и византийската култура.

МЕГАЛИ ИДЕЯТА – РЪКОВОДЕН ДОКУМЕНТ В ПОЛИТИКАТА НА ЕЛИНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ГРЪЦКАТА ПАТРИАРШИЯ

След 1830 г. Гръцката патриаршия се превръща в проводник на Мегали идеята (Велика идея). Тя си поставя за задача:

• Да наложи сред българите романтична мечта за възстановяване на бившата Византийска империя.
• Да наложи в съзнанието на всички православни идеята за възкръсване на Византийската империя в границите на някогашната империя, включваща всички български земи.
• Доктрината за Велика Гърция да се използва от гръцкото духовенство за елинизиране на православното население в Османската империя.

ГРЪЦКАТА ПАТРИАРШИЯ СЪЗДАВА УСЛОВИЯ ЗА НАЛАГАНЕ И НА ИКОНОМИЧЕСКИ ГНЕТ НА БЪЛГАРИТЕ  

От края на ХV век патриаршеският престол става източник на доходи за султана. Въведени са данъци и такси сред миряните:

• пешкеш – сума, подарък за откупуване на длъжността;
• такса при ръкополагане на нов патриарх или възкачване на нов султан;
• симония - търговия с църковни длъжности;
• широки размери на корупция сред духовенството;
• данък владичина се събира до разоряването на много българи;
• увеличени са църковните данъци и такси.

Цялата система за облагане с данъци на миряните довежда до материално замогване на висшето духовенство.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Сподели във Facebook