Гръцката окупация на Егейска Македония след Първата световна война

Административни разпоредби на гръцкото правителство относно българите в Егейска Македония (1918 г.)

Съдбата на българите в Егейска Македония под гръцка власт става непоносима. С директива №1 от 1 октомври 1918 г. на Главното командване на гръцките войски в Солун се организира новата гръцка власт в областта между Струма, Места и Бяло море.

Съгласно директивата на местното население се забранява:

• да използва името „българи";
• да говори на български език;
• българските имена се превеждат към гръцката именна система.

Неизпълнилите тази директива ще бъдат преследвани като врагове на гръцката държава.

На 3 октомври следва нова заповед, съгласно която всички българи, наречени вече „българогласни гърци“ на възраст между 19 и 25 г. се мобилизират в гръцката армия, след което трябва да се подложат на подробен разпит служили ли са в българската войска, какви чинове са имали и т.н.

Гръцките окупационни войски малтретират всички, които се декларират като българи и още:

• 4000 са арестувани и хвърлени в затворите;
• 20 000 са разселени със статут на пленници по егейските острови;
• 200 българи са убити или безследно изчезнали;
• 100 000 българи са принудени да потърсят убежище в България.

През 1920 г. гръцкото правителство продължава процеса на асимилиране, т.е. елинизиране, на новоприсъединените територии.

Девизът на андартите „Вулгарос на ми мини" (Българин да не остане) е водещ сред окупаторите. Всички българи са преименувани по гръцката именна система. Започва поголовна промяна в топонимията.

За разлика от сърбите, които разчитат да постигнат денационализация и асимилация на българите, гърците предпочитат прогонването на българите от окупираните от тях територии и колонизирането им от гърци.

Въпреки това наличието на компактно българско население не е могло да се неглижира.

Гърция е принудена да подпише Севърския договор от 10 август 1920 г., съгласно който с член 7 Гърция се задължава да даде малцинствени права на българите

Започва и процес на унищожаване на българското културно-историческо наследство. Гръцкото правителство със заповед от 20 март 1920 г. нарежда: „Всички исторически паметници и култове, на които българите отдават почит, трябва да бъдат унищожени или обявени за гръцки“.

По този начин започва системното унищожаване на българското историческо и културно наследство в Егейска Македония.

Закриват се четирите български гимназии в Солун (девическата, мъжката и смесената, както и търговската), закрити са гимназиите в Сер, Воден, Лерин и др.

Веднага след подписване на Ньойския мирен договор започва процес на усилено насилствено прогонване на българите от Егейска Македония. Това става при условието на тотален терор и масови избивания на българите.

Активен процес на асимилация (погърчване) на българите от Егейска Македония

Лишаването на българите от човешки права е практика, която се прилага от момента на присъединяването на Македония към гръцката държава от 1913 г.

Държавната машина за асимилация работи на пълни обороти:

• Смяна на личните и фамилните имена с гръцки:
• Забрана за изучаване на майчиния език;
• Забрана за общуване на майчин език;
• Промяна на топонимията на селища и местности от български на гръцки;
• Преса, радио и телевизия предават на гръцки;
• Българския национален фолклор е обявен за гръцки.

Австралийският журналист Бърт Бъртлес пише в своята книга „Изгнание от Егея”, публикувана през 1938 г.:

„Гърция няма европейски проблем, но има македонски. В името на „елинизацията“ местното славянско население се преследва и арестува за незначителни поводи. Политиката на генерал Метаксас да внедрява собственото си национално чувство у местните българи, доведе до замяната на рождените имена на българите с гръцки и до забраната да се говори майчиният език. Онези селяни, които не се подчиняваха на неговите заповеди или се опитваха да се съпротивляват, биваха разселвани по гръцките острови без всякакъв съд”

Нарушаването на правото да се изразява свободно всеки гражданин на Егейска Македония на майчиният си език е ежедневие. Известни са редица случаи, за които се съобщава от време на време в гръцката преса.

Съдбата на българите в Егейска Македония и Западна Тракия

След Първата световна война и съгласно Ньойския мирен договор Егейска Македония е върната на Гърция, а Беломорска (Западна) Тракия е откъсната от България и през 1923 г. е присъединена към кралство Гърция.

Ньойският мирен договор потвърди решенията на Букурещкия мирен договор от 1913 г. съгласно който Егейска Македония остава в рамките на Кралство Гърция,.

След приключването на Първата световна война тази територия отново е окупирана от гърците и включена в рамките на гръцката държава.

Тежките боеве и последвалите репресии от гръцките власти върху българското население принуждават около 60 000 души да намерят спасение като следват пътя на оттеглящата се българска армия към пределите на България.

Останалите българи са подложени на обичайния терор и денационализация, каквито се провеждаха от гръцките правителства между Втората балканска война и Първата световна война.

След Първата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв.км., в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски.

Окупационният режим на Франция и Англия в Беломорска Тракия след Първата световна война

Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях.

Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море.

Под мандат на Антантата остават около 180 000 българи. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919-28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.