Гръцката пропаганда и нейните териториални аспирации

За да се разберат правилно подбудите на гръцките правителства за техните териториални аспирации към изконни български земи, ще направим кратка историческа справка.

Гърците са потомци на семитски племена за разлика от траките. Те не са коренно население на Балканския полуостров. Гърците се придвижвали от остров на остров покрай нарязаното крайбрежие на Средиземно и на Бяло море, създавайки множество малки колонии отначало като временни бази за търговия и грабеж. При контактите си с цивилизацията на далеч изпреварилите ги траки са усвоили множество елементи от техния бит и култура. Постепенно се възползват от редица крайно неблагоприятни за древните ни предци – траките, исторически обстоятелства и започват да присвояват и представят за елинско тяхното огромно древно културноисторическо наследство след Ренесанса. Днес истината малко по малко излиза наяве. Разкриването на тази истина за присвояването на тракийското културноисторическо наследство от гърците позволява да стане ясно за съвременните българи защо гърците толкова векове са враждебно настроени към нас, българите, потомци на траките. Най-после блесна истината, че гърците през хилядолетията многократно са присвоявали чужда история и ценности.

През средните векове гърците успяват максимално да си присвоят голяма част от историята и на Византия. Гръцките историци успяват да идентифицират многоетничното население на Източната Римска империя с гръцкото чрез постепенното налагане на гръцкия език като държавен език. За това допринася присвояването на контрола над Вселенската патриаршия в Константинопол. Не е пресилено да се кажи, че през дълги периоди от време тя успява да си извоюва статута на държава в държавата. Запазвайки възможността чрез нея да имат светски и църковни училища, гърците поддържат както съзнанието на населението за национална идентичност, така и активно присъствие сред администрацията на империята с всички произтичащи от това облаги. За това допринасят и успешното проникване и издигане на високи административни служби във Високата порта на гърци като султански сановници. Така по време на османското господство Патриаршията успява да се сдобие с разностранни привилегии в Османската империя.

Цариградската патриаршия – мощно средство за изграждане и поддържане на великогръцки национализъм и православен глобализъм

Използването на гръцкия език за държавен във Византийската империя им дава основание да присвоят многонационалната византийска цивилизация, идентифицирайки я с гръцката нация. Този факт играе изключително вредна роля за нацията ни. Гръцкият език е използван като инструмент за оказване на ефективен и разнообразен по характер и посоки политически натиск. Гърците са правили нееднократни опити за денационализация на българското население в обширни региони от българските земи. Днешните българи трябва да знаят и помнят, че гърците през османско време са били вторият ни поробител.

Гръцката национална доктрина „Мегали идея“– основа на гръцкия национализъм и шовинизъм

Още в зората на новоосвободена Гърция политическият елит пристъпва към създаване на национална доктрина, която да начертае пътищата за развитие на гръцката нация и държава.

Гръцката национална доктрина „Великата идея“ (на гръцки: Μεγάλη Ιδέα – Мегали идея) възниква през ХIХ и се утвърждава през ХХ век. Рождената ѝ дата е 14 януари 1844 г., когато депутатът Йоанис Колетис, по-късно министър-председател, прокламира в своя реч пред гръцкия парламент принципа: Всички населяващи тази държава са гърци без разлика на вяра и език – гърци, албанци, власи, арменци, турци и всякакви други. Главното в неговата реч, която се превръща в гръцка национална доктрина, е в необходимостта от обединение на всички гърци от една обща, геостратегическа по същество идея: създаване на гръцка национална държава.

В тази реч Колетис излага патетично мечтата на гръцкия народ за възстановяване на Византия като гръцка държава. Гръцката национална доктрина претърпява три редакции, съответно през 1923, 1952 и 1997 г., но основата ѝ е същата. Необходимо е да се подчертае, че цялостната гръцка политика оттогава досега се изгражда въз основа именно на тази доктрина.

В доктрината се сочи стратегическата цел на гърците: да положат усилия за възкръсване на Византийската империя в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно великолепие.

Основни тези на гръцката национална доктрина „Мегали идея“

В доктрината на Йоанис Колетис се обосновава необходимостта от: 1. Да се възстанови териториалната цялост и да се създаде една голяма гръцка империя, която да доминира в Югоизточна Европа и в Източното Средиземноморие – равностойна на Велика Византия. 2. Гърция да се превърне в център на Европа, чиято мисия е да просветли Запада и Изтока. 3. Гърци са онези, чийто майчин и бащин език е гръцки и които вярват в Иисус Христос. 4. Обединяване на всички области, считани за гръцки, в рамките на Гърция. 5. Свободната гръцка държава да се превърне в ядро, около което ще се обединят автохтонните и етерохтонните гърци. 6. Разпространение на гръцкото влияние върху земите на бившата Османска империя. 7. Няма гърци и гърци, всички са християни. 8. Да се елиминират негръцките народи. 9. Засилване на гръцката армия, която да е в състояние да обслужва пълноценно националния идеал. 10. Да се постигне някогашният културен разцвет и великолепие на Византия, както и културното превъзходство на единната гръцка империя.

Този идеал се превръща в сакрална цел на гръцката нация, а по-късно – в гръцка национална кауза. Вижда се, че тази доктрина е екстремистка и месианска. В нея е заложен голям хегемонистичен заряд, заплашващ всички нации на Балканите. Тя е насочена преди всичко срещу българските национални интереси.

През 1948 г. Клеоменис Икономос заявява: Стратегията, заложена в „Мегали идеята“, предвижда земите, които трябва да принадлежат на гръцката държава, да са:

• цялото Средиземноморие

• Мала Азия

• Тесалия

• Епир

• Йонийските острови

• Сърбия

• България

• Тракия

• Дакия

• Сирия.

Днес в поведението си гръцкият национален елит, политическите и обществените формации се ръководят от нея, независимо от други техни формални и съзнателни отлики.

Към момента на огласяване на „Мегали идеята“ гръцката нация е концентрирана в новоосвободената държава през 1829 г. и разпръсната на територията на Османската империя. Затова Колетис вижда като единствена предпоставка за реализирането на неговата доктрина духовното обединение на разпръснатата гръцка нация.

Историята показа, че „Мегали идеята“ се превръща по-скоро в символ, отколкото в реална програма.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.