Гръцката въоръжена пропаганда в Източна Македония

През 1904 г. се поставя началото на гръцката въоръжена пропаганда и в Източна Македония. През март в Осничани и Езерец гърците убиват 10 души българи. В отговор Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“, постоянен сборен пункт на гръцки андарти, е опожарен. Пощадена е само църквата на манастира. През март 1905 г. са опожарени и използваните от андартите Чуриловски и Сливенски манастир.

В отговор на 20 март 1905 г. в село Лошница капитан Вардас (Георгиос Цондос) събира четите на Евтимиос Каудис, Йоанис Каравитис, Макрис (Георгиос Диконимос), Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас, Мальос (Стефанос Дукас), които заедно с милицията от съседните чисто гръцки села наброяват повече от 300 мъже. По нареждане на владиката Германос Каравангелис на 25 март обединената андартска чета напада българското село Загоричани и извършва страшно клане. До средата на 1905 г. в Драмско българите са силно угнетени от гърците.

Положението се променя след като новосформираната чета от България на войводата Михаил Даев пристига в района. Отпор на гръцката пропаганда, освен Драма, дават и Зъхна, Скрижово, Калапот. Изявяват се и мнозина местни революционери.

БМОРО постепенно отстранява дейците на андартското движение. Христо Манов с няколко самоубийствени акции пленява андартския капитан Калуш, наказва и няколко гъркомани и членове на гръцките комитети сред местни чорбаджии. След неговата смърт на 12 април войводата Михаил Даев организира тройна атака срещу гърците в Драма и селата Горенци и Плевня.

Масово клане на българи от гръцките андарти

Жестокостта на андартите може да се илюстрира с две жестоки клането на българи.

Зеленишката кървава сватба

На 13 октомври 1904 г. турски части разгромяват четата на основателя на андартското движение Павлос Мелас. Гърците решават да отмъстят за неговата смърт на българите, които са подвели турците, че това е четата на Митре Влаха. В основата е идеологът на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония – Германос Каравангелис, който споделя: „През 1905 г. в Зеленичево ставаше една българска сватба. За това научи четата на Каудис, влезна на сватбата и понеже угасна осветлението, хвърли в тъмницата една бомба и уби 15 или 16 българи. Обаче невестата и зетят не се убиха. Това го направиха, защото мислеха, че на сватбата присъстваха членове на българските банди, за да изплашат българите“.

Предложението да се нападне село Зелениче е на капитан Евтимиос Каудис. С изпълнението му се заема подпоручик Георгиос Катехакис (капитан Рувас), който събира чета от 60 души, която навлиза в Македония на 20 октомври 1904 г. и се установява в село Лехово. Оттам на 13 ноември тръгват към Зелениче. Сватбата е организирана от българския търговец Стефан Гатев, който жени сина си. На самата сватба присъстват много негови роднини, приятели, както и местни турци. Андартите нападат към 22:30 часа и започват да стрелят по всички насъбрали се в къщата. В същия момент една част от четата стреля навън, ако случайно някой успее да се измъкне. Сред жертвите са младоженецът, негови приятели, две деца, както и деецът на ВМОРО Пандо Мечкаров, общо 13 души. По това време Георги Попхристов е в Екши Су и научава за нападението над село Зелениче. Той заедно с други дейци на ВМОРО решават да засилят селските милиции и нареждат всички села да се пазят и да нападат андартските чети, ако ги видят. Елена Готева от Зелениче разказва: „Тая сватба беше народна бугарцка сватба. На сватбата немаше кумити, ниту еден кумитин. Съти бея мирни селяни. У нащо село немаше ниту един грък. Имаше гаркумани саму пет куйки. Тия зивая пари от гръцкио владика Каравангелис Германус от Костур. Гръцките андари на кулея, за да се уплашиме и да се кажваме гърци, а не бугари“.

Смесени европейски комисии установяват гръцките зверства и нехайността на турската държава, като изпращат вербални ноти до Високата порта. Нападението и масовото избиване на невинни българи и турци остават в спомените като „Зеленишката кървава сватба“. Тя е пряк отговор на убийството на Павлос Мелас, макар зеленичани да не участват в акцията срещу него. За гръцките андарти това е наказателна акция.

Клането в село Загоричани  

През XIX век Загоричани е един от главните центрове на Българското възраждане в Костурско и си спечелва прозвището Малката София. Населението на Загоричани в началото на XX век е почти изцяло българско-екзархистко, а в селото работят две български училища. Населението се включва в националноосвободителната революционна борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участва в Илинденско-Преображенското въстание. При потушаването на въстанието селото е опожарено от турската армия на 15 август 1903 г., а между 55-150 жени, деца и старци са изклани.

В Загоричани са родени няколко гъркомани, дейци на гръцката въоръжена пропаганда, а по спомените на Германос Каравангелис при клането в Загоричани са убити по грешка и няколко от неговите шпиони. След Илинденско-Преображенското въстание гръцката въоръжена пропаганда в Македония се активизира. Елиномакедонският комитет в Атина започва да изпраща въоръжени чети във вътрешността, които се ръководят от Костурския митрополит Германос Каравангелис.

Гръцката пропаганда се поставя в услуга на турската власт и подпомага унищожаването на българските чети. Според главния османски инспектор Хилми паша: Деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават, без да употребяват оръжие, тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии. Имаме донесение от полковник Леон Ламуш, че има случаи, при които в сражение с български чети в Ениджевардарско андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.

Според гръцкия владика Германос Каравангелис: „Съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите“.

Поради това, че загоричани активно участват във въстанието, не приемат върховенството на Цариградската патриаршия и се явяват пречка на гръцките идеи, андартът Георгиос Цондос (Капитан Вардас) решава да „накаже“ селото. Конкретна причина за това е изгарянето от чети на БМОРО на Чуриловския и Сливенския манастир – центрове на гръцката въоръжена пропаганда в района. Според Стаматис Раптис на андартите е наредено да избият всички жители на селото над 16-годишна възраст. Самият Германос Каравангелис признава, че е предоставил списък с видните българи, които Капитан Вардас трябва да убие.

Остават съмнения за тайна подкрепа от турската официална власт, които са описани в доклад на българския търговски представител в Солун. При разследването на събитията той споделя мнението на консулите за неадекватната намеса на турската власт. Известни са идеите за съвместни турско-гръцки акции срещу българите.

На 25 март (7 април нов стил) 1905 г., на църковния празник Благовещение, андартските чети първо обкръжават, а след това нахлуват рано сутринта в Загоричани, координирани от Ставрос Цамис. Нападението е съпроводено със звуци на военни тръби, които турската армия използва за сигнализация. Това е част от тактиката на андартите, които знаят, че българите ще скрият оръжието си, за да не бъде намерено при претърсване от страна на турската власт. В селото пламват пожари от всички страни и андартите събират в центъра на Загоричани 20 души видни възрастни граждани. След два часа се оттеглят с тях в планината Върбица. В селото са убити 39 момчета и мъже и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени само един човек се завръща в селото. Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се. Те обаче са задържани от турски аскери, преди да стигнат консулския град.

Реакция в България на клането в Загоричани

След клането голяма част от населението на Загоричани емигрира в България и САЩ. В България са проведени серия протестни митинги и по Черноморието избухват антигръцки вълнения, в резултат на които е опожарен град Анхиало и част от черноморските гърци се изселват в Гърция.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.