Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1901)

За да осъществи своята програма за елинизиране на българите в Македония, гръцкото правителство използва всички възможни средства, включително и въоръжена пропаганда. Тя се превръща в национална политика на Гърция, която се финансира и организира от правителството и династията. Особено силно е изразена между 1903 и 1908 г. в Македония – между гръцки и български чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

След като Берлинският договор от 1878 г. оставя цяла Македония в рамките на Османската империя, българското население започва да изгражда революционни структури по примера на БРЦК, които да отвоюват свободата си с въоръжени въстания. Първите чети на ВМОРО са организирани през 1897 г. В резултат на това влиянието на организацията се засилва и придобива голяма популярност сред цялото българско население в Македония. Освен в защита на интересите на местните българи, организацията укрепва позициите и на Българската екзархия.

От декември 1903 до септември 1904 г. 161 български села в Македония прогонват гръцките свещеници и преминават с църквите си към Екзархията. Постоянно увеличаващият се процент екзархисти заплашва интересите на Цариградската патриаршия в региона, както и на Гърция, която в този момент е изолирана. Цялата тази политическа ситуация в Македония, където българският етнос започва активна борба в защита на националните си интереси, влиза в разрез с гръцките териториални претенции към Македония.

По това време Гърция претърпява няколко тежки удара върху своя държавен и национален престиж:

• безуспешен опит за гръцко въстание в Македония от 1878 г.;

• от 1896 г. гръцкото правителство организира безуспешна гръцка въоръжена пропаганда чрез „Гръцкото четническо движение“ в Македония;

• разгром на Гърция в Гръцко-турската война от 1897 г., което принуждава гръцкото правителство да разпусне организацията „Етники Етерия“, виновна за избухването на войната;

• подписаният Цариградски договор поставя Гърция в незавидно положение.

Гръцките военни части по това време често оказват помощ на османската войска. Те правят опити и за съединение с четите на Сръбската пропаганда в Македония. Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е насочена и срещу румънската пропаганда сред куцовласите и срещу албанското националнореволюционно движение. В периода 1898-1902 г. ВМОРО придобива изключително влияние в Македония. Традиционната вражда между патриаршисти и екзархисти в областта се засилва. Отделни патриаршисти подпомагат турските власти в борбата им с четите на ВМОРО. Събитията като Горноджумайското въстание, опитът за въстание на Анастас Янков и Коте Христов в Костурско и последвалото Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. провокират намесата на Великите сили във вътрешните дела на Османската империя. Всичко това допринася за активизиране на гръцките власти за организиране на въоръжена пропаганда в Македония.

През 1901 г. гръцкото правителство решава да създаде гръцки въоръжени отряди – андарти, които да реализират гръцката политическа стратегия за Македония. Постепенно такива чети се организират в южните гръцки села, в района на Богатско, в небългарските села на север като Лехово, Писодер, Клисура и Бел камен, и в някои български гъркомански села като Желево. През 1902 г. андартът Йон Драгумис преминава на дипломатическа служба. Той е изпратен в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. С откровено антибългарска риторика той насърчава гърците към етническо прочистване на българите.

Създаване на гръцки комитет и на организацията „Амина“ в Македония

В Атина се създава македонски комитет под ръководството на журналиста Димитрис Калопотакис, който пише „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“. През 1903 г. Филипос Капетанопулос, Теодорос Модис, Христос Думас и други създават тайната организация „Амина“ (Защита). В нейния статут се предвижда създаване на четническо движение. Скоро подобни организации се създават в Гевгели, Енидже Вардар, Негуш и Солун. Гръцките власти организират доставката на оръжие на своите привърженици. В Македония започват доставки на оръжие от вътрешността на Гърция, а през 1903 г. пристигат и първите гръцки войводи, доброволци от Крит и Мани. През 1904 г. започват да набират пари за оръжие, като подпомагат и дейността на Германос Каравангелис.

Подкупване на български войводи-ренегати

Каравангелис с помощта на битолския консул Стаматиос Пезас изпраща писма до гръцките власти, с които ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата Коте Христов, като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. Успява да привлече срещу много пари и няколко български войводи за каузата си. Сред тях са Геле Търсиянски, Георги Сидер, Григор Соколов и Вангел Георгиев. Последният организира първата гъркоманска чета, заедно с андарта Георгиос Перакис. Те провеждат първите наказателни акции срещу местни българи. Владиката Германос Каравангелис, придружен от чета от гърци, албанци, турци, критяни и гъркомани, наброяваща около 50 души, обикаля Костурско и Леринско, като продължава да развива пропагандата. Изпращането на групи от андарти в Македония става практика. При навлизането им в Македония те са посрещнати от Коте Христов и трима негови сподвижници, а при Чурилово ги посрещат Павел Киров и Пирзас, които ги отвеждат във вътрешността, с което искат да изместят българската организация.

Нови чети от андарти в Македония

На 12 май в Айтос е убит един от първите андартски войводи Вангел Георгиев. Скоро след това Коте Христов е заловен от турските власти и в началото на 1905 г. е обесен. Успоредно с това, много села преминават под върховенството на Българската екзархия. Тези събития карат Гърция да изпрати до края на годината много нови чети в Македония. През месец юли 1904 г. Павлос Мелас в Кожани приобщава към андартството разбойническата дружина на Алексис Караливанос от Тесалия. Мелас се завръща в Атина на 2 август, като по същото време пет малки чети – на Евтимиос Каудис, Панделис Кандилас, Георгиос Цондос и Спирос Спиромилиос (Буас), влизат в Македония, а на 28 август също и Павлос Мелас, но вече с чета. Към 8 септември са вече в Богатско. В Сребрени, Прекопана и Бел камен Мелас насилва населението да се върне към Цариградската патриаршия, но в Неред попадат на турски аскер и се разпръскват на 19 септември. Изтеглил се в Лехово, Павлос Мелас изчаква до 8 октомври разбойническата дружина на Караливанос, с която повторно атакува Неред, където този път е участъковата чета на Никола Мокренски и на окръжния ревизор Георги Попхристов. Отблъснатите андарти се реорганизират и Павлос Мелас се насочва към Статица, където впоследствие е убит.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.