Гръцката въоръжена пропаганда в Югозападна Македония

След Източна Македония гръцките андарти се насочват към Югозападна Македония.

През февруари 1904 г. гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са Александрос Кондулис, Георгиос Колокотронис, Анастасиос Папулас и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят обиколка в Югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети.

През пролетта на 1904 г. гръцкото Външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония с цел подпомагане на бъдещите военни действия. В Леринско андартите започват набезите през пролетта. Нападат Айтос през май и октомври, като втория път убиват свещеника и подпалват 10 къщи. Село Герман е ограбено, в Кладороби са убити 17 души, а в Горно Неволяни, също като в Зелениче нападат беззащитни сватбари и убиват 11 души.

В Битоля Гръцкият комитет и Гръцката митрополия организират редовни погроми над местни български учреждения и десетина атентати срещу видни български дейци, чиято жертва става гимназиалният учител Христо Вълканов. На 27 август Смилево е нападнато от капитан Гуда със 180 четници гърци и турци. Къщите са опожарени и ограбени, 15 души са убити, трима от които са жени, а трима са ранени.

Джеймс Баучър, кореспондент на „Таймс“, посещава селото и описва в своите репортажи гръцките изстъпления.

В Мариовско център на андартите е село Градешница. Под силния гръцки и сръбски натиск в този район, ВМОРО едва успява да осуети връзката между двете пропаганди в Македония. Андартите убиват 13 мъже и две малолетни деца в Ивени, в Живово общо убиват 38 души и опожаряват 29 къщи. На 7 септември гърците нападат и патриаршистките селища Бешище, Манастирец, Рапеш, Кален, Добромири, като убиват и местните първенци.

Действия на андартите в Солунския вилает

С подкрепата на Рахман бей, който има голям чифлик в Ениджевардарско, е въоръжена четата на Георгиос Петру, която е изпратена към Мъгленско, но е разбита при Петрово на 24 декември 1904 г. През 1905 г. в Солунския вилает гръцките андарти започват да навлизат масово и в Ениджевардарското езеро, където до този момент са се криели само български чети, начело с войводата Апостол Петков. Престрелките са ежедневни, но въпреки турските рейдове и неспирните андартски атаки, езерото остава под български контрол. През ноември в района около Ениджевардарското езеро започва да действа четата на войводата Лазар Доямов, а в Лъгадинско – тази на войводата Яни Рамненски. Гъркоманинът Гоно Йотов още от октомври 1904 г. ръководи гъркоманска чета в Ениджевардарското езеро, а през 1905 г. посреща пристигащите от Гърция чети. В целия санджак през този период най-много жертви и най-много сражения дава населението на воденската околия под ръководството на българския войвода Лука Иванов. В Солунския санджак са разбити няколко гръцки чети. 

Български селски чети на няколко пъти прогонват андартски чети, като при една засада на пътя Воден–Негуш убиват четирима гърци. В Солун често се случват престрелки между гърци, от една страна, и българи и власи, от друга.

В средата на годината започват да действат гръцко-турски чети, като отначало убиват отделни селски търговци, свещеници и учители, а през ноември вече нападат и цели села. В град Сяр най-често се случват престрелки между членове на българските и гръцките комитети.

След разгрома на андартската чета на Йоанис Дафотис от 100 души, пропагандата губи цялата инициатива и преминава в защита до началото на следващата година.

Засилване на гръцката въоръжена пропаганда в Централна Македония

Основните цели на пропагандата в Централна Македония са закрепване на позициите в Ениджевардарското езеро и постепенно разширение на север, запад и юг към градовете Енидже Вардар, Воден и Негуш и прилежащите им села. През есента на 1906 г. ръководният център се изнася в самото езеро. Специално внимание представлява триъгълникът Негуш – Бер – Катерини, през който се осъществява цялото снабдяване на гръцките чети в Централна Македония. Гръцката въоръжена пропаганда постига значителни успехи в областта между Паяк планина – Гевгели – Струмица, в Лъгадинско и на Халкидики. Гръцките чети нападат българските търговци и работници с цел да притиснат икономически мирното българско население в цялата област. Същата дейност извършват и терористичните тайни комитети под ръководството на Атанасиос Сулиотис. В Централна Македония в периода май-ноември са организирани над 30 нападения над български села.

Андартското движение се засилва с присъединяването на гъркомана Митруш Гоголаков от Хомондос, който вечерта на 25 октомври извършва страшно клане в Горно Караджово. В битката е ранен българският войвода-ренегат капитан Атанас Хаджипантазиев, който умира от раните си през 1907 г. в Сяр. Тази случка получава широк отзвук в европейските общества, като дори има запитване по случая в английския парламент. В отговор войводите на ВМОРО на 12 декември нападат гъркоманското село Клепушна и опожаряват 7 къщи, убити са местни гъркомани, нападнати са няколко села.

Протести на Великите сили до гръцкото правителство

През цялата 1907 г. на гръцкото правителство са изпращани протестни ноти от страна на Османската империя и от Великите сили, главно Великобритания, за преустановяване на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Международният натиск се засилва и Гърция попада в изолация, въпреки че прави опит да подпише съюзен договор с Великобритания и Франция. През септември в натиска срещу Гърция се включват Австро-Унгария и Русия, заради което гръцкият министър-председател Теотокис значително редуцира гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Външното министерство на Гърция изоставя на заден план ръководенето на въоръжената пропаганда в Османската империя. През същия месец гръцкият консул в Солун и главен организатор на пропагандата Ламброс Коромилас е принуден да напусне Османската империя. Според поверителен доклад на Андрей Тошев към ноември 1907 г. гръцката пропаганда разполага 9–10 чети, с общо 170–80 души в Битолския вилает.

Участие на гръцките андарти в потушаването на Илинденското въстание (1903)

Гръцкият офицер Георгиос Цондос успява да организира и изпрати в Македония андартите критяни Евтимиос Каудис, Георгиос Перос, Ламбринос Вранас, Георгиос Диконимос, Георгиос Зуридис, Георгиос Стратинакис, Евстратиос Бонатос, Манусос Катунатос и Николаос Лукакис, които участват в потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Едновременно с това, Коте Христов и Павел Киров, криейки се в Руля, успяват да отстранят войводата на ВМОРО Лазар Поптрайков чрез предателство. Убиват го, а отрязаната му глава изпращат на гръцкия владика Каравангелис. Според някои източници андартът Георгиос Сейменис се включва във въстанието на страната на ВМОРО. В отговор на Илинденското въстание гръцките националисти протестират срещу България в Атина, но Гърция официално не предприема никакви действия. След края на въстанието мрежите на вътрешната организация са разпокъсани, а населението е силно обедняло и наплашено. В този момент владиката Каравангелис успява да застави някои села да приемат отново върховенството на Цариградската патриаршия, а с помощта на турските власти затваря български училища и гимназията в Костур.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.