Гръцката „Велика идея“ мечтае за славата на Византия

-    В предишните разговори разгледахме основните етапи в развитието на сръбската национална доктрина, включваща македонизма и неомакедонизма. Но у нас малцина са запознати и с гръцката национална доктрина „Мегали идея“… Нека се спрем по-подробно и на нея.

-    Известно е, че под влияние на просветения национализъм, белязал началото си от Великата френска революция, в Европа възникват редица национални доктрини. И в Гърция още в зората на освобождението си от османско владичество политическият елит пристъпва към създаване на национална доктрина, която да начертае пътищата за развитие на гръцката нация и държава. Тя е наречена  „Великата идея”, на гръцки „Мегали идея“. Доктрината възниква през ХIХ век и се утвърждава през ХХ век. Рождената ѝ дата е 14 януари 1844 г., когато депутатът  Йоанис Колетис, по-късно министър-председател по времето на крал Ото, прокламира в своя реч пред гръцкия парламент принципа: „Всички, населяващи тази държава, са гърци, без разлика на вяра и език - гърци, албанци, власи, арменци, турци и всякакви други“. Главното в тази реч, която се превръща в гръцка национална доктрина, е необходимостта от обединението на всички гърци от една обща, геостратегическа по същество идея: създаване на гръцка национална държава. Колетис излага патетично „мечтата на гръцкия народ за възстановяване на Византия като „гръцка държава“.

-    Какви са основните политически  моменти  в тази доктрина?

-    Доктрината на Йоанис Колетис обосновава необходимостта да се създаде голяма гръцка империя, която да доминира в Югоизточна Европа и в Източното Средиземноморие - равностойна на Велика Византия. Гърция да се превърне в център на Европа, чиято мисия е да просвети Запада и Изтока.  За гърци се признават онези, за които майчиният и бащиният език е гръцки и които вярват в Исус Христос. Колетис препоръчва в рамките на Гърция да се обединят всички области, смятани за гръцки. Свободната гръцка държава да се превърне в ядро, около което ще се обединят всички – както местните жители, така и гърците, живеещи извън територията на страната. Нещо повече – доктрината планира разширяване на гръцкото влияние върху земите на бившата Османска империя и да се асимилират негръцките народи. За целта се изисква засилване на гръцката армия, която да е в състояние да обслужва пълноценно националния идеал. А той е да постигне някогашния културен разцвет и великолепие на Византия, както и културното превъзходство на единната гръцка империя.

-    Веднага се вижда, че тази доктрина има  екстремистки и месиански характер…

- Да, в нея е заложена идеята за тотална хегемония, заплашваща всички нации на Балканите. Но във времето се доказва, че тя преди всичко е насочена срещу българските национални интереси. През 1948 г. Клеоменис Икономос заявява: „Стратегията, заложена в „Мегали идея“, предвижда следните  земи, които трябва да принадлежат на гръцката държава: цялото Средиземноморие; Мала Азия; Тесалия; Епир, Йонийските острови, Сърбия, България, Тракия, Дакия и Сирия. Всички тези велики гръцки народи трябва да се обединят със свободна Гърция“. 

Както се вижда, нито части от Дакия (днешна Румъния), нито от Сърбия или от Сирия днес са гръцки територии, докато същото не може да се каже за цели райони с българско население. 

-    Тоест гръцката доктрина на практика не се осъществява докрай.    

-    Историята показа, че „Мегали идея” се превръща по-скоро в символ, отколкото в реална програма. Възникването ѝ е повод тя да бъде с десетилетия обсъждана от гръцки и чуждестранни учени, политици и интелектуалци като философия и мироглед на гръцката нация след възстановяването на гръцката държава през 1829 г. Първоначално „Мегали идея” бързо набира подкрепа. Скоро обаче възстановената Гърция осъзнава, че сама, без съюзници, не е в състояние да воюва срещу Османската империя, за да осъществи идеала. През 1881 г. Гърция успя да присъедини цяла Тесалия и немалка част от Епир. През 1913 г. гръцкото кралско правителство, водено от Елефтериос Венизелос, успява да реализира голяма част от гръцката мечта, присъединявайки цяла Егейска Македония, а след Първата световна война - и Западна Тракия. По този начин Гърция успява да се нареди сред победителите в Първата световна война. Политическият елит и гръцкото общество са въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така „предначертания идеал“ и страната пристъпва към саморазправа с победената в Първата световна война Османска държава. Въпреки изгодните за Гърция условия на Севърския договор тя се впуска в малоазийската военна авантюра от началото на 20-те години на ХХ век. Тази авантюра и нейният крах слагат край и на илюзиите, че някогашната Източна Римска империя, наречена постфактум от историците Византия, може да бъде възстановена като гръцка национална държава.

-    Но „Великата идея“ не умря, обратно – ражда гръцкия национализъм и шовинизъм…

-    В основата на гръцкия национализъм стои „Мегали идея“. Той се изразява в няколко елемента. Първият е историческото право да се завладеят земите на бивша Византия, които са включени в османското землище. На второ място това е чувството за патриотизъм и родолюбие, чувството за принадлежност към гръцката нация. На трето място е обединението на всички гърци в една национална държава със столица Цариград. Основният враг на Гърция за реализацията на „Мегали идея“ първоначално е Османската империя, а след това - държавата Турция. Тя противопоставя гърците и на повечето балкански нации, имащи или още не свои национални държави. На основата на тази идея се ражда гръцкият мегаломански национален стереотип, който съдържа в себе си самочувствието за превъзходство над „другите“ - Гърция е страна с минало величие, пряк наследник на древна Елада и средновековна Византия, първа става независима държава на Балканите, първа формулира своята национална доктрина и пр. Необходимо е обаче да се отбележи, че в този гръцки национален стереотип непрекъснато присъстват два компонента, които се третират като врагове на Гърция: османският фактор като обект на политиката, опасност и конкуренция, от една страна; а от друга е славянският фактор като претендент за османското наследство или част от него.

-    Всички ли гръцки партии споделят тази мегаломанска доктрина?

-    Да, всички гръцки политически партии, независимо от идеологията, която изповядват, подкрепят и защитават основните идеи, заложени в гръцката национална доктрина „Мегали идея”. Франкофилската партия например приема, че територията на Византийската империя е всъщност гръцка територия. Нейните представители правят опити да аргументират тази позиция. Лидерите ѝ обясняват: „Обърнете погледа си към територията на тази империя... Цялото Средиземноморие, Мала Азия, Тесалия, Епир, Македония, Йонийските острови, Сърбия, Тракия, България, Дакия, Сирия – всички тези славни провинции, всички тези велики части от гръцкия народ, кръвта на които през въстанието се сля с нашата като клетва за вечно и нерушимо единство, днес се обединяват със свободна Гърция под развятото знаме на нацията”. И отправят възвание: „Гърци, сънародници! Тронът на султана е трон на Гърция. Пригответе се!”.

-    А каква е визията на англофилската партия, по-различна ли е от тази на франкофоните?

-    Тя издига друга програма за действие, която е коренно различна от тази, която сочат франкофилските среди. Ето какви са целите й: „Международното положение не благоприятства евентуалното разделяне на Турция, а самата Гърция не е подготвена за военни действия. Моментът би бил удобен при евентуална война с Русия срещу Османската империя или общо надигане на Сърбия, България и Босна. Затова сключването на търговски договор с Високата порта само би улеснило контакта на гърците от кралството с поробените им братя”. Според водачите на англофилската партия е наложително Гърция да уреди отношенията си с Патриаршията в името на общогръцката национална кауза.

-    Интересно каква е позицията на русофилската партия.

-    В периода до Кримската война Гърция се намира в конфликт с Англия. Това е повод тя да насочи своето внимание постепенно към Русия. Кралят Отон приема, че само Русия може да подпомогне страната в нейните национални аспирации. Той смята, че Русия би могла да се намеси и с това да улесни осъществяването на „Мегали идея”. И тази негова теза се подкрепя от партията на русофилите. Трябва да подчертаем, че мнозина гръцки политици си служат с „Мегали идея”-та за постигане на националния идеал. Крайните им цели са еднакви, но програмите им за действие са коренно противоположни.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.