Гръцките аспирации към Егейска (Беломорска) Македония

Егейска (Беломорска) Македония обхваща територия от 34 869 кв.км. От началото на 1900 г. до края на Втората световна война в нея са живели главно българи и българомохамедани, доста турци, по-малко гърци и малко власи и албанци. Българските учени – проф. Димитър Яранов, Васил Кънчов, Владимир Руменов и др., провеждат много прецизни демографски изследвания, които показват, че в Егейска (Беломорска) Македония живеят голям брой българи. Васил Кънчов в своя труд „Македония, Етнография. Статистика“, включващ демографски данни за периода 1895-1899 г. за всички каази и селища на Македония, показва, че българите доминират сред различните етнически общности. Според публикация на „Македонския научен институт“ от 1944 г., в която българското население в Егейска Македония е наречено вече македонци, възлиза през 1941–1942 г. на 251 753 души, без населението от най-южните околии. Тук не е включен броят на завърналите се по родните си места българи към края на 1942 г.

За съжаление, след 1945 г. интересът към българите в Егейска Македония затихва поради новата външнополитическа линия на поведение на Отечественофронтовското правителство, по-късно и на комунистическото, когато сме били принудени от СССР да се откажем от териториални аспирации към Беломорска Тракия и Македония. Тази незаинтересованост на нашите власти към българите в тези области даде възможност на гръцката и югославската пропаганда да фалшифицират истинските факти за техния брой.

Гръцките статистически публикации

Гръцките служби за пропаганда предприемат активни мерки и действия, за да фалшифицират истинските демографски данни за Егейска Македония. Едни от първите статистически изследвания са на секретаря на гръцкото консулство в Скопие Ат. Халкиопуло. В публикуваната от него етнологическа статистика във в-к „Атина“ от 23 март до 20 април 1913 г. не се разграничават народността и вероизповеданието. Всички християни според него (българи, власи, албанци включително и циганите и др.) са гърци, подвластни на Гръцката цариградска патриаршия. Той си позволява и да заявява безсмислици като тази: няма по-чисти гърци от вулгарофоните (българогласните) патриаршисти. През 1925 г. Александър Палис, главен секретар на комисията за бежанците и размяна на населението между Турция и Гърция, твърди, че т.нар. българеещи се са четири пъти по-малко от местните гърци. В публикацията си от 1926 г. пък твърди, че българеещите се са почти 17 пъти по-малко на брой от гърците.

След Втората световна война в гръцката преса се оформят две течения относно третирането на демографския проблем:

• Първото се представя чрез публикации на страниците на в-к „Ризоспастис“, орган на гръцката комунистическа партия. В тях се твърди, че броят на „славяномакедонците“ в Егейска Македония достига 150 000-180 000 души.

• Второто се представя в публикации на останалите националистически печатни издания: в-к „Катемарини“ (26 юни 1946) – славяномакедонците възлизат на 80 000 души; в-к „Елиникон ема“ (21 юли 1946) – славянофоните са едва 50 000 души; в-к „Варадини“ (14 декември 1946) – славянофоните са 69 000 души; в-к „Македония“ (16 юни 1949) – броят на славянофоните е 70 000 души.

Евангелос Кофос, гръцки историк, в книгата си „Национализмът и комунизмът в Македония“ разглежда местните гърци и „бежанското население“ като две отделни групи. Според него намиращият се в Егейска Македония славяноговорещ остатък от населението се обръща в гърци-славянофони по естествен път и с готовност се интегрира с гръцкото общество. На този естествен процес е попречил принудителният метод на асимилация, приложен от военния режим на Йоанис Метаксас по време, когато всички славянофони (българи) са задължавани да подпишат декларация, че няма да говорят на български език дори и в семейството. В противен случай ще бъдат наказани съгласно закона. Е. Кофос, макар и завоалирано, признава възраждането на пробългарските симпатизанти в Егейска Македония по време на Втората световна война.

Георгиос Минцис, гръцки историк и демограф, автор на книгата „История на македонския въпрос“, твърди, че местното славянско население е аморфна маса без определено национално самосъзнание и едва към края на турското робство в северните райони на Македония под влияние на Българската екзархия и на ВМОРО започва да се установява българско съзнание. Според него това население говори славянски диалект, родствен на българския език, но това не му пречи да твърди, че то е гръцко по произход, макар че говори слабо гръцки език. Почти всички съвременни гръцки изследователи основават своите твърдения за малкия брой на славянофоните в Егейска Македония зад фасадата на публикуваната от ОН официална гръцка статистика за общия брой на населението, с което прикриват своите твърдения.

Гръцката просветна пропаганда в Егейска (Беломорска) Македония

Eдна от основните цели на гръцките пропагандни институти е елинизиране на българското население в Егейска Македония и Западна Тракия чрез разкриване на гръцки училища.

Гръцкият учен Василис Гунарис признава, че методите на гръцкия комитет и на ВМОРО са сходни. Въпреки това гръцките чети постоянно нападат екзархийските села и често прибягват до масови кланета, в които избиват много екзархисти на случаен принцип, без да е доказана вина за участие в антигръцка дейност. Това се потвърждава от много международни наблюдатели, включително от представителите на Великите сили в Османската империя, които оказват много сериозен международен натиск над Гърция, която в крайна сметка от 1907 г. постепенно оттегля своите чети от Македония.

Една от първите прояви на антибългаризма на гръцкия елит и на Цариградската гръцка патриаршия са опитите да се елинизира българското население в Македония.  

Съпротивата на гръцкия църковен клир срещу откриване на български училища в Македония

Гръцката антибългарска пропаганда в Македония се осъществява от гръцкия църковен клир, който полага мащабни усилия за елинизиране на българското население. Цариградската патриаршия работи активно за реализиране целите на „Мегали идея“. На територията на Македония са създадени 10 гръцки дружества (силогоса) за пропагандиране на „Мегали идеята“ и за погърчване на българите. Особено остра борба водят гърците против откриването на български училища. За тази цел се използват клевети пред турските власти по отношение на българските учители и училищни настоятели. За това свидетелстват трагичните биографии на българските будители Братя Миладинови, Григор Пърличев, Йордан Джинот, Георги Г. Динката, Кузман Шапкарев... Защитата на родния български език се подема от всички възрожденци. Райко Жинзифов в една своя публикация пише: „Ние за българский язик броиме тоя език, който се говори по цела Македония, Тракия и България, между говорите, на които има малу много разлика, защото няма македонци, няма тракийци като отделни народи, а има славяне българе, които живеят по речените места, имената на кои, може би , имят си право в землеописанието, а не в народността; накъсо да речиме, има един цел народ българский и един език българский, който как и секой, се делит на наречия.“

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.