Гражданската война в Югославия през 1991 г. и референдумът за независимостта на НР Македония

Гражданската война в Югославия се характеризира със серия военни конфликти в периода 1991-2001 г. Те са свързани с разпадането ѝ и преразпределението на територията, населението и ресурсите ѝ между бившите субекти на федерацията. В крайна сметка тази война довежда до изчезването на държавата от политическата карта на света

Главната причина за възникването на гражданската война са поредица конфликти:

• етнически конфликти между сърби, от една страна, словенци, хървати, бошняци и албанци, от друга;
• хърватско-босненския конфликт в Босна и Херцеговина;
• конфликта между албанци и македонци в Република Македония.

Югославските войни са породени от установения в бивша Югославия обществено-политически и социално-икономически режим, експлоатиран от Великите сили - победителки в Световните войни през ХХ век, и са катализирани от етническите и религиозни разделения в бившата федерация. Югославските войни са най-кървавият военен конфликт в Европа след Втората световна война.

За установяването и наказването на военните престъпления, извършени по време на войните, е създаден извънреден международен съд известен като Международен наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY).

Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, докато сърбите я приемат като цивилна война.

В следствие на кланетата при Сребреница и Маркале НАТО се намесва във войната през 1995 г. с операция „Преднамерена сила“, целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на Общо рамково споразумение (General Framework Agreement) за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната възлиза на 100 000-110 000 и 1,8 млн., загубили дома си. Изследване от 2007 г. показва , че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненци страдат и от много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%). Систематични са изнасилванията на жени, специално в Източна Босна, извършени от боснески сърби (изчислен приблизително броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са и деца.

Според детайлния доклад за войната, направен от Централно разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са направени от сърби. През 2005 г. конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо прочистване съвпада с термина геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с югославските войни през 90-те. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците заради индивидуални такива. Някои от високопоставените политически и военни лидери на Сърбия, както и на Хърватия, са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела в ICTY. Геноцидът е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите - престъпление срещу човечеството.

България първа в света на 15 януари 1992 г. призна независимостта на Р Македония, при условие, че признава държавата, но не македонската нация и македонския език и оказа решаваща икономическа, военна и политическа подкрепа на младата държава.

Решението е взето от коалиционното правителство на Съюза на демократическите сили (СДС) след общите избори от ноември 1991.

За тази крачка допринасят няколко фактора. Преди всичко некомунистическото правителство иска да се разграничи ясно от наследството на титовия режим в Югославия и да насърчи македонското самоопределение. Това е в съгласие с неговата проевропейска ориентация. Македония е третата от бившите югославски републики, след Хърватска и Словения, която се отделя, и международната общност, с изключение на Гърция, я поддържа.

Според българското мнение политическата единица (държавата) и националната единица (народът) не са сходни. Българското правителство отхвърля македонската нация, за да поддържа собствената си идея за българската нация, основаваща се на етничността. Българската социалистическа партия (БСП) обаче се намира на другата страна на политическия спектър. Бившите комунисти твърдят, че политиката по Македонския въпрос трябва да бъде променяна по-предпазливо.

Вместо благодарност в Скопие продължават да настояват да се признае македонско малцинство и македонски език в България.

В бившата югославска република властите подклаждат перманентно антибългарски настроения, опитвайки се да компрометират България и българския народ и преследвайки гражданите си с изявено българско самосъзнание.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.