Гражданската война в Югославия през 1991 г. и съдбата на Македония

В съвременната историография се дебатира въпросът дали войната през 1991 г. в Югославия е гражданска или става въпрос за репресии.

Босненци и хърватите твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, която възниква в резултат на Караджорджевото споразумение, докато сърбите я приемат като гражданска война.

Вследствие на кланетата при Сребреница и Маркале НАТО се намесва във войната през 1995 г. с операция “Преднамерена сила”, целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН “безопасни зони” в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на Общо рамково споразумение (General Framework Agreement) за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000 и 1,8 милиона, загубили дома си.

Изследване от 2007 г. показва , че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненци страдат и от най-много цивилни жертви (83%) сравнено със сърбите (10%) и хърватите (5%).

Систематични са изнасилванията на жени, специално в Източна Босна, извършени от боснески сърби (изчислен приблизително броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000).

Голяма част от жертвите са и деца.

Според Централно разузнавателно управление 90% от военните престъпления в Босненската война са направени от сърби.

През 2005 г. конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо прочистване съвпада с термина геноцид.

До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с югославските войни през 90-те.

Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците заради индивидуални такива.

Някои от високопоставените политически и военни лидери на Сърбия, както и на Хърватия, са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела в ICTY.

Имало ли е геноцид?

Геноцидът е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите - престъпление срещу човечеството.

Югославските войни се подразделят на 3 периода:

1. Конфликти, свързани с разпадането на Югославия:

• Десетдневната война в Словения (1991 г.)
• Войната в Хърватия (1991-1995)
• Войната в Босна и Херцеговина (1992-1995)

2. Конфликти в районите в бивша Югославия, населени с албанци:

• Косовската война (1996-1999)
• Конфликтът в долината на Прешево (2000-2001)
• Конфликтът в Република Македония (2001 г.)

3. Военни действия на НАТО в бивша Югославия:

• Операция „Преднамерена сила“ (Босна и Херцеговина, 1995)
• Въздушна интервенция на НАТО срещу Югославия (1999 г.)

Излизане на Република Македония от състава на  ФСР Югославия и обявяване на независимост

На 8 септември 1991 г. Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия, след като е проведен референдум и започва процес по мирно отделяне от федерацията.

България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия след нея да стори същото, а Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да признаят независимата република.

През 1993 г. Република Македония е приета за член на ООН.

Политическата стабилност на Р Македония след войната в Косово

Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово от 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250 000 етнически албанци, която е принудена да приеме.

След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония.

Същата година е подписано Охридското споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци, а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.

Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради нерешения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 г. бе решен езиковият спор между България и Република Македония.

Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Република Македония, която от своя страна пък иска признаването на ОМО Илинден-Пирин в България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.