Хайдушките ни дружини вбесяват османската власт

- Нека в този разговор се върнем към съпротивата на македонските българи срещу османската власт… 

- След завладяването на Македония цялата ѝ територия е опустошена. Градовете и селата са разрушени и опожарени. Голяма част от населението е избито, друга отвлечено към пазарите за роби, трети са разселени в Мала Азия, стотици деца са заробени и изпратени в казармите за превръщането им в еничари. Цялото стопанство е разорено. Българското население е потиснато от тежките данъци. Наложена е тотална дискриминация срещу християните. Всичко това довежда до национално осъзната съпротива срещу наложеното иго.

- В какво се изразява тази съпротива?    

- На първо място е икономическата. Защото върху българското население в Македония са наложени редица нерегламентирани от законите на империята тегоби. Те са трудно поносими - освен данъците имаме редовно присвояване на имущество и имоти, ангария, мобилизиране по време на военни походи и войни. Това положение довежда до тиха, но постоянна съпротива спрямо действията както срещу властите, така и срещу военизираните ислямски орди, които кръстосват и плячкосват из цялата империя. За това свидетелстват десетки автентични документи за редовно неплащане на данъците, за отказ да се ходи на ангария, да се отстъпят имоти или мера на османски чифликчии.

- Особено интересна е тази съпротивата спрямо данъчните задължения…

- Данъчните регистри показват, че голяма част от населението не си плаща данъците, други протакат сроковете за изплащане, а трети правят опити за тяхното намаляване. Нередки са случаите за извършени нападения върху събирачи на данъци, отказ да им се даде подслон, храна и фураж. Но най-честата реакция на българите от Македония е да се обръщат за помощ към османските съдилища, където отсъждането е почти винаги в полза на поробителите. На второ място са прошенията, отправени към по-горна административна инстанция. За решаване на проблемите си македонските българи са прибягвали и към подкупи на корумпираната администрация. Нерядко са принуждавани да напуснат с цялата си челяд населеното място и да се заселят другаде, най-често в планински и труднодостъпни терени. Като крайна мярка на съпротива е било опожаряването на чифлици, ниви и спахийски имоти.

- По това време единственият защитник на българите в Македония се явява българската православна църква и българското свещеничество… Какво трябва да знаем и помним от този исторически период?

- Българката църква и нейният клир успяват да съхранят националните обреди и традиции, да организират населението за строителство на нови църкви и манастири, които се превръщат в крепости на българския дух. В своите проповеди българските свещеници не само разказват житията на родните светци, но и поучават и съветват сънародниците си как да защитят личните си интереси и националната си идентичност. Загинали в защита на правата на братята християни започват да се канонизират и техният пример става предмет на религиозно осветляване и написване на кратки жития. С тях се припомня на богомолците за техните дела „на ползу роду“, с тях се поддържа надеждата и вярата, че ще дойде денят на свободата. Така се появяват в богослужебната литература и жития за цяла поредица от български мъченици за Христовата вяра.

- Кои жития са написани в Македония и кои български македонци са сред канонизираните?

- Ще спомена най-известните, защото броят им е голям: Георги Нови от Кратово, убит през 1515 г. в София; Николай от Янина, убит през 1555 г. в София; Никодим от Албания, убит през 1722 г; Христо от Албания, убит през 1748 г. в Цариград; Ангел от с. Флорина, Битолско, убит през 1794 г. в Битоля; Злата от с. Слатина, Мъглешко, убита през 1795 г., и др. Но тази борба за защита на християнската вяра намира отражение и в църковната живопис. Например в черквата „Св. Атанас Зимен“ в Будур чифлик, Тиквешко, зографисана през 1879 г., в кръговете на ада сред грешниците са нарисувани „развратниците, които ходят с турци; това са клеветниците, които предават брата на турците“.

В черквата „Св. Арахангел“ в с. Бошава, Тиквешко, изографисана през 1880 г., в сцената за Страшния съд в ада са поставени и „тези, които се потурчват“.

- Отстояването на християнската вяра виждаме и в редица народни песни…

Да, в много от тях се пее за „българска вяра“, за „бащина вяра“. Красноречива илюстрация за това е песента от Петричко, в която се разказва за мохамеданка, решила да стане християнска и да приеме името Мария: „Българска вяра хубава: три дни го правят Великден, два дни го правят Гергьовден“. По-нататък пък за мюсюлманската вяра се казва: „Един си Байрам те имат и него те не го знаят, на месечината гледат, на кой ден да го направят“.

В друга песен пак от Петричко се разказва как турчин дава девет кадъни „за една бяла българка“. А девойката отговаря: „Клета му душа проклета, който си турчин залиби“. Очевидно е религиозното противопоставяне и изградената с помощта на черквата национална християнска устойчивост.

- Нека да припомним и за въоръжената съпротива на македонските българи, с която оставят най-ярка следа в националната ни история.

Въоръжената съпротива срещу османския терор се осъществява в хайдутство, бунтове и въстания… Историята е наситена с геройски прояви на народните закрилници – хайдутите (унгарска дума, означаваща закрилник). Най-често появата им започва като лично отмъщение, след което се събират в група от 2-3 души, за да прераснат в хайдушки чети, наброяващи до 10-15 четници. Някои чети достигат  100, 200 до 400 души, когато се провеждат по-масови акции. Нерядко хайдутите се обединяват и организират в дружини. Има описани и случаи, когато се обединяват няколко чети, за да се противопоставят на големи противникови сили. Така през 1595 г. около 2000 хайдути се обединяват и нападат и превземат София.

Например Страхил войвода през 1689 г. застава начело на 4000 хайдути, а войводата Карпош - на 3000 хайдути.

- Каква е била йерархията в тези дружини?

Начело на всяка дружина застава войвода. Втори човек в дружината е байрактарят (знаменосецът), който развява зелено или червено знаме. Всеки четник полага клетва пред кръстосан пищов и кама, поставени над Евангелието. За биваци за хайдушките чети са служели овчарници в планината и манастирите. Хайдутите действали от Гергьовден до Димитровден, т.е. по време на разлистване на гората, която е възпята в народните песни като „гора закрилница“. През зимата са се прибирали при семействата си или при роднини и приятели, техни постоянни ятаци. Най-много са сведенията за хайдутството от XVI-XVIII в. За дейността му се съобщава в султански ферман от 1528 г. В него се сочат районите, където то действат.

- Какви мерки предприема османската власт срещу тази толкова масова съпротива?

За ликвидирането на хайдутското движение султанът е създал специален инспекторат. В османски документи се пише, че: „Освен дето хайдутите разбойници преброждат със знамена вилаетите, събират се и християни със саби, пушки и друго оръжие, развяват знамена, денем се крият, а нощем нападат... и предизвикват голям смут и бунт“. Във връзка с разрастващото се бунтовно движение със заповед до Скопския управител султанът нарежда: „В който санджак да се намират злосторниците, постарайте се да ги заловите и да ги накажете надлежно“. По време на хайдутството изпъкват редица войводи със своите героични постъпки в защита на българите. Например Чавдар войвода, който действал в района на Кожух планина, с около 300 четници той раздава правосъдие над османските поробители. Ето и други известни имена: Петре Дундар войвода от с. Беранци, Леринско, Лошан войвода развива хайдушка дейност в Негушкия край, Тане войвода от с. Чарли, действал в района на Битолско, Леринско и Прилепско, Байо войвода действал с дружина от 500 хайдути в Битолско, като през 1661 г. дори превзел търговския безистен на Битоля. Турският пътешественик Евлия Челеби съобщава за действията на хайдутите по цялата територия на Македония, като подчертава особено активните им действия в района на Крива Паланка: „Това е страшен, опасен, криволичещ и пълен с места за засади дол, гдето не може да се мине от хайдути“.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 18.50 лв.