Христо Чернопеев посвети живота си на поробените братя в Македония

Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев и Черния, е капитан от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско,  ръководител на Струмишкия окръг на ВМОРО.

Той е роден на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и през 1899 г. остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. Там служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение.

През август 1899 г. Чернопеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО.

На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.

От април 1900 г. е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни - Марко Лерински и Михаил Попето, е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. В четата на Чернопеев се обучават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.

През февруари 1901 г. четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части - 14 часа се сражава при село Баялци, като в битката загиват половината четници заедно с брата на Гоце Делчев.  Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет. 

Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански, участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 г.

Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г. за поемане на курс към незабавно въстание.

На 24 март 1903 г. четата на Чернопеев влиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново отива в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

След поражението на въстанието, заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 г., която служи за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение.

Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО.

През октомври 1905 г. е делегат от Струмишки революционен окръг на Рилския конгрес. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му Петър Китанов с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, Мануш Георгиев с 9 души в Петричко. В Радовишко действа Стамен Георгиев, който се подчинява на ръководството на ВМОРО.

След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е арестуван в София по подозрение за съучастничество. Не успява да участва на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г.

След Младотурската революция от 1908 г. се легализира и установява в Солун.

През април 1909 г. четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. През 1909 г. става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.

През декември 1909 г. обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев, заедно с Константин Самарджиев Джемото и бившите върховисти Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга. Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 г. четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.  

През 1910 г. Чернопеев основава „Българската народна македоно-одринска революционна организация” заедно с Апостол Петков, Тане Николов и др.

При избухването на Балканската война през 1912 г. Чернопеев е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на Македоно-одринското опълчение съставена от 145 души. Участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала заедно с Йонко Вапцаров, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Спасява село Калапот от башибозук, но закъснява в Плевня.

На 24 октомври с Михаил Чеков влизат в Драма, а на 27-и в Кавала, след което е назначен за комендант на Кавала. По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІІІ степен.

Взема участие в покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 г.

По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко.

До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в поручик.

Чернопеев става народен представител от Струмишки окръг, но през 1915 г. напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта

По време на Първата световна война е капитан - командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия.

Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско.

Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.

След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 г. гробът му е заличен. А през 2010 г. цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени. 

В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.