Идеологията на фашизма и приликите му с комунизма

Фашизмът е идеологията на една радикална, авторитарна и тоталитарна партия, основаваща своята дейност върху „Доктрината на агресивния национализъм” и „корпоративното представителство на обществото”. 

Фашизмът възниква като движение, което по-късно прераства в  национална партия (Партито национале фашиста), създадена от Бенито Мусолини. Той е десен социалдемократ, член на ръководството на социалдемократичната партия в Италия.     

В традиционния политически спектър  фашизмът най-често е причисляван към крайната десница, но някои изследователи оспорват коректността на тази класификация.

Фашистката партия си поставя следните задачи:

• да контролира и ръководи цялата политическа дейност в държавата чрез  „диктатура на средната класа”;
• лозунгът на фашистите е: „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата.“;
• фашистите вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите;
• да възстанови Римската империя, като завоюва териториите на чуждите, вече съществуващи държави, т.е. те са шовинисти; 
• да изгради смесена икономика (частно-държавна), каквато днес съществува в Китай.

Фашистите са за провеждане на радикална аграрна реформа, която да превърне латифундиите в жизнеспособни средни земеделски стопанства

Наименование и символи на партията

Италианската дума fascismo е производна на „фашо“ (fascio), сноп съчки. Това е древноримски символ на властта на гражданските магистрати и се използва от редица италиански партии. Една от тях е основана от Бенито Мусолини през 1919 г. и става основа на „Националната фашистка партия”.

Фасциите символизират сила чрез единство – отделната пръчка се чупи лесно, докато снопът е труден за чупене.

Различия между комунизма и фашизма

Това е един важен и съществен, но дискусионен въпрос, защото между двете доктрини има повече прилики отколкото различие.

Мусолини смята:

• че Маркс „елементаризира социалното разслоение на обществото, като го разделя между две класи – пролетарии и капиталисти”;

• че между пролетариите и капиталистите има едно огромно пространство, заето от 146 различни съсловия (корпорации), хората в които са далеч повече от тези на пролетариите или капиталистите;
• че членовете на всяко съсловие имат свои специфични материални и духовни интереси. Те казват „Интересите на гилдията на обущарите не съвпадат с тия на гилдията на бръснарите”;
• че марксизмът пренебрегва тези съсловия, които представляват средната класа, реалния творец на обществени блага;
• затова фашизмът застава зад идеята за „водещата роля на средната класа в съсловната държава и демокрация”.

Фашистите  са противници на класовата борба. Те обвиняват капиталистическите либерални демокрации в създаването на такива конфликти, а комунистите – в експлоатирането им. 

Според тях класовата борба е борба между неспособните да се включат в икономическия и гражданския живот и тези, които са награбили чрез експлоатация богатства.

Фашистите отхвърлят:

•  индивидуализма;
•  личния интерес;
•  намесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.

Много фашистки лидери твърдят, че подкрепят „третия път“ – корпоративната държава, в икономическата политика, Те вярват, че той е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм. 

Според тях това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от Бенито Мусолини). 

Основна цел на фашистите е постигането на автаркия чрез протекционистична и интервенционистична икономическа политика.

Частната инициатива има водеща роля според фашистите, но при условия на действащ държавен контрол.

Крайнодесните партии с идеологическа близост или исторически корени във фашистките движения от XX век обикновено се описват като неофашистки в Италия.

Фашистите прилагат контролирана диктатура

По време на управлението на Мусолини дейността на фашистката партия се изразява:

• в диктатура на средната класа, основана върху „Доктрината на агресивния национализъм”;
• политическите партии са забранени;
• няма политически процеси;
• няма политически затворници;
• няма концлагери;
• свободата на словото е силно ограничена и контролирана.

Мечтата на фашистите е възкръсването на Римската империя. Затова те започват завоевателни войни в Абисиния, Албания, Гърция. Войната според тях довежда до създаването на силна държава, способна да мобилизира милиони на фронтовата линия. 

Фашистите не са антисемити като нацистите

За това свидетелстват няколко факта:

• Трима евреи са членове на висшия фашистки съвет;
• В Италия 235 000 евреи членуват по това време във фашистката партия;
• Няма прояви на расизъм по време на управлението на фашизма.

Италианският фашизъм е както като движение, така и като партия един исторически феномен.

Фашизмът е резултат от всеобщото чувство на безпокойство и страх, обхванало средната класа в следвоенна Италия. Този страх е следствие на свързаните помежду си икономическо, политическо и културно напрежение.

Бенито Мусолини се появява на политическата сцена като със своите речи и обещания запълва политическия вакуум.

Фашизмът пледира, че е последна надежда да се избегне надвисналия колапс на слабия италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата революция.

Въпреки наложените ограничения фашистите не организират лични или колективни политически процеси. По времето на управлението на Мусолини практически няма политически затворници, нито концлагеристи както в Германия и СССР. Преходът към категоричната диктатура е постепенен процес за разлика от Германия (10 години по-късно).

Без преувеличение можем да кажем, че в областта на икономиката фашисткия режим постигна определени успехи.

В резултат на мащабната аграрна реформа е раздадена земя на над 200 000 земеделски семейства. Ликвидирани са латифундиите.

През 30-те Италия се възстановява от Голямата депресия и постига икономически растеж отчасти поради производството на домашни стоки вместо да внася (автаркия). Индустрията е в тотален подем. Намалява безработицата.

Но растежът е подкопан от международните санкции, последвали инвазията на Италия в Етиопия през октомври 1935 г. (кризата в Абисиния),                     както и от оказаната скъпо струваща военна помощ на националистите на Франсиско Франко в Испания.

Диктатурата на Мусолини ликвидира италианската мафия. Това е забележителен успех на фашисткото правителство, което в рамките на шест месеца ликвидира организираната престъпност в Италия.

Край на ерата „Мусолини“ и фашизма

След като висшия фашистки съвет гласува недоверие към Мусолини, той е освободен от длъжността министър-председател на 25 юли 1943 г., а след това е арестуван. През септември е освободен от немски специални части и е въведен като глава на марионетната „Италианска социална република“ в Сало в окупираната от Германия Северна Италия. Неговата близост с немския окупационен режим му отнема малката подкрепа, която има.

След войната остатъците от италианския фашизъм са прегрупирани под знамето на неофашисткото „италианско социално движение“. През 1994 г. то се слива с консервативните бивши християндемократи, образувайки „Националния съюз“, който се обявява за верен на конституционализма, парламентаризма и политическия плурализъм.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.