Идеята за изграждане на „Велика Сърбия“ за сметка на България

„Начертание“ се превръща в настолно четиво на сръбската външна политическа теория. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната Австро-Унгария.

Тримата големи апостоли на сърбошовинизма

Илия Гарашанин се смята за основоположник на т.нар. „Великосръбска доктрина“. Заедно с Милош Милоевич и Стоян Новакович той е един от „тримата големи“ или т.нар. „трима апостоли на сърбошовинизма”.

Според Гарашанин „Сърбия трябва да отцепва от зданието на турската държава камък по камък и да използва този добър материал върху старите и добри основи на старото сръбско кралство, за да съгради и повдигне отново нова велика сръбска държава“. Преведено на разбираем език, това трябва да стане за сметка на българските територии.

Сръбските политици смятат, че територията, която ще бъде извън руските интереси, е Македония. Затова те насочват своите усилия към нейното завладяване.

Според В. Трайков претенциите на сръбския политически елит към Македония се оформят окончателно след създаването на Сръбската национална доктрина през 1844г.

Начало на сръбските териториални претенции към Македония

Отначало сръбските политици оспорват северната граница на Македония, дори и нейното име.

През 1880 г. някои от тях самоволно се опитват да преместят границата на Сърбия на Юг от Шар планина.

Самият факт, че един васал на Османската империя разглежда сам себе си като равнопоставен на Русия, говори вече много.

Гарашанин наистина не споменава изрично, че части от българското землище трябва да се присъединят към Сърбия. Поставянето за национална цел възстановяването на държавата на Душан Силни и превръщането на Сърбия в притегателна точка за южните славяни прави от      „Начертанието” обаче една доста стабилна национална програма, която ще остане пътеводна светлина за сръбските държавници.

За да оцелее, Сърбия трябва да расте, като присъединява области, ако ще и в много от тях да няма и следа от сръбско национално самосъзнание като Хърватско и Далмация. След като такова отсъства, то ще бъде създадено.

Идеята за „Велика Сърбия”- програма максимум

Идеята за „Велика Сърбия” е налице и нейното постигане ще бъде преследвано не като програма максимум, а като единствения възможен път на сръбското развитие.

През второто управление на княз Михайло между 1861 и 1867 г. сръбската национална доктрина започва да придобива все по-ясни граници.

Непосредствена цел е изгонването на шестте турски гарнизона, които се намират още на сръбска територия. Моментът е важен, защото при битката с Белградския гарнизон през 1862 г. взема участие Първата легия на Раковски – българите се обвързват със сръбското дело.

Междувременно събитията в Италия започват да се възприемат като пример. Сърбия трябва да бъде Пиемонт за южните славяни.

През ранната есен на 1866 г. Гарашанин води преговори с хърватския епископ Йосип Щросмайер.

Обсъжда се създаването на независима от Турция и Австрия държава, в чиито предели да влизат населените с южни славяни земи на двете империи.

Направен е дълъг списък, включващ Сърбия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Албания, Македония, България (Западна и Северна България), по-голямата част от Румели (Тракия), Хърватска, Словения, Срем, Далмация, Истрия, Крайна и Южна Щирия.

Названието Югославия влиза в политически оборот

Много скоро обаче Щросмайер разбира, че зад това име не стои нищо друго освен една Велика Сърбия, стремяща се да погълне всичко около себе си.

Година по-късно, когато се преговаря с българската страна, вместо Югославия се използва Сърбо-България и Българо-Сърбия, с което според Белград сръбските предложения трябва да станат по-разбираеми и приемливи.

Идеологът на българската национална революция Георги Раковски наблюдава през цялото време внимателно сръбските попълзновения и заключава, че: „Управляващите в Белград искат да усвоят този миролюбив и земеделчески народ (българския) и да съставят едно велико Душаново царство.”

В схемата на сърбите за един общ съюз между тях, Гърция и Румъния срещу Портата на българите, се отдава значение на значим стратегически ресурс при едно надигане от тяхна страна, но бидейки без държава, последните очевидно не могат да бъдат равнопоставени.

Това становище намира отражение в гръцко-сръбската военна конвенция от 1868 г., в която за първи път се загатва за подялба на Македония.

Югозападните български земи обаче са все още далеч от центъра на сръбските аспирации.

Докато Балканският Пиемонт прави своите първи крачки, Австрия търпи тежко поражение от Прусия през 1866 г. Империята на Хабсбургите е принудена да се съсредоточи през следващите години на Балканите, където единствено може да очаква някакви успехи.

През 70-те години при младия княз Милан Обренович Сърбия започва все по-сериозно да обмисля възможността за разширение на изток и на юг, т. е. уголемяване за сметка на българския елемент.

Въстанията в Босна и Херцеговина (в които участва бъдещият крал Петър Караджорджевич) през 1875 г. и Априлското въстание през следващата година иде да покаже на управляващите в Белград, че Източната криза навлиза в решителната си фаза.

Последвалата Сръбско-турска война, избухнала през юни 1876 г., завършва с поражение за сърбите.

Император Франц Йосиф и външният му министър недвусмислено заявяват на Александър II, че балансът на силите изисква Австро-Унгария да анексира територии на Балканите.

В конвенцията от Будапеща през януари 1877 г. се изключва образуването на голяма славянска държава.

Скоро ще се окаже, че балансът на силите изисква обаче и „компенсация” за малка Сърбия.

На Берлинския конгрес тя е представена от Йован Ристич, бивш сръбски пълномощен министър в Цариград и външен министър от 1867 г.

Обявена е не само сръбската независимост, но и присъединяването към Белград на западните краища на българското землище – Нишко, Пиротско и Вранско за символичното участие във войната, донесла освобождението на България.

Босна и Херцеговина са окупирани от Дунавската монархия, което обаче не притъпява амбициите на Балканския Пиемонт.

Кралство Сърбия започва активна политическа подготовка за пропаганда и борба за присъединяване на Македония към своята държава.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.