Икономическата политика на правителството на БКП

Одържавяване на цялата икономика

Още преди откритото прокламиране на построяването на социалистическо общество от установения на 9.IХ.1944 г. режим започва политиката на мeтодично и цялостно ликвидиране на всички форми на частна собственост.

1. Приема се „закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти”. През април 1946 г. въз основа на този закон са национализирани около700 предприятия.

2. Приема се „закона за национализиране на индустрията”. На 23 декември 1947 г. съгласно този закон са национализирани 6100 индустриални и минни предприятия, като на практика завършва национализирането на цялата българска индустрия.

3. Приет е „закон за експроприация на едрата  градска собственост“. Въз основа на този закон са отнети десетки хиляди къщи, апартаменти и други имоти. Национализирани са и банките.

Започва процес на коопериране в занаятчийството и земеделието

Българското земеделие е подложено също на основна реформа с цел ликвидиране на частната собственост.

Приет е „Закон за трудовата поземлена собственост”. С него се ограничава размера на стопанствата до 200 (а в Добруджа до 300) декара и са отчуждени 564 000 декара. Всички отчуждени зами са превърнати в Държавни земеделски стопанства (ДЗС), които са българският аналог на съветските колхози.

България е аграрна страна и на село живеят близо 76% от населението, а от земеделие, животновъдство и горско стопанство се прехранват 68% през 1946 г. Като цяло този най-голям стопански сектор има изразен дребнособственически характер, със силна раздробеност на земята, недостатъчна техника и ниска агротехническа култура.

За да се преодолеят тези традиционни слабости, българските правителства започват чрез законодателни мерки да стимулират създаването на кооперации като доброволни сдружения за постигане на общи цели.

Създадени са 4114 кооперации, половината от които са в селата, в които членуват 23,34% от населението.

През пролетта на 1945 г. МС с наредба-закон постановява създаването на нов вид сдружения - трудови земеделски кооперации (ТКЗС). През 1958 г. 93,2% от земеделския фонд е включен в ТКЗС- тата и по този показател сериозно изпреварваме останалите страни от социалистическия блок.

Поради идеологическия характер на тази политика в нейното провеждане най-дейно участие взема ДС, като хиляди са изпратени без присъди в концлагери и изселвани цели семейства, а в досиетата им трайно ще остане клеймото „кулак“ и „класов враг“.

Чрез създаването на Трудово производителните кооперации (ТПК) е одържавено и занаятчийското производство. В тези кооперации се включват около 150 хиляди занаятчии. От идеите на кооперативното движение остава само спомена в официалните имена.

Социалистическа реформа в образованието

Новият режим направи дълбока реформа в образователните институции в България. Писмената реформа се състои във връщане на тази, извършена от правителството на Александър Самболийски през 1922 г. Тя се състои в премахването на няколко букви с цел опростяването на правописа.

С премахването на „е двойно” се ликвидира писмената връзка между източните и западните български говори.

По примера на руския правопис се въвежда наклоненото писмо заради по „добрия естетически вид”.

Българската национална история е основно преработена. След прочит на тази нова редакция оставаш с впечатление, че без БКП, България не е могла да съществува.

Успоредно с това като „фашистки“ и „шовинистични“ са забранени със нарочни списъци всички произведения, които противоречат на новата власт, с всички произтичащи последици за техните автори.

За трайните поражения върху националната памет говори и фактът, че макар по-късно творчеството на най-изтъкнатите белетристи като „буржоазния“ Иван Вазов, „националшовиниста“ Талев или историка „фашист“ Петър Мутафчиев бе реабилитирано, част от него си остана цензурирано.

Достатъчно е да спомена например, че „Книга за българите“ от Мутафчиев и „Песни за Македония“ от Иван Вазов, са преиздадени едва година преди и след промяната от 1989 г.

Чистките сред учителите са узаконени чрез промени в „Закона за държавните служители” и приетия през октомври 1944 г. „Наредба-закон за чистка на преподавателски кадри от всички степени на образователната система”.

Въведен е списък със забранена литература, който е публикуван в края на 1944 г. и съдържат общо 993 заглавия с фашистко и казионно-пропагандно съдържание, както и антиболшевистка и патриотична литература.

Със списъците от 1949, 1952, 1954 и 1957 г. тематичният обхват е драстично разширен.

На ОФ комитети е наредено да кадруват кандидат- студентите, като допуснат до право да кандидатстват онези младежи, на които са дадени „ОФ бележки”. Тези, които не получат такива бележки, което значи, че имат буржоазен и фашистки произход, не се допускат да следват.

„ОФ бележките“ са задължителен документ при постъпване на работа, получаване на жителство, следване в университет и в много други случаи.

По-късно функциите на ОФ комитетите се поемат от ДС.

България се включва в съветския блок и остава в него до 1989 г. като един от най-верните и последователни членове.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.