Има ли доказателства за съществуването на фашизъм в България?

Това е един въпрос, който почти тридесет годни се дискутира у нас. Комунистическите кръгове в обществото повтарят без убедителни доказателства тезата за съществуване на фашизъм в България. Преобладаващата част от българското общество обаче отрича категорично подобно твърдение.

Допреди четвърт век в научните среди на комунистическата историография у нас се наложи схващането, че политическата промяна на 9 септември 1944 г. следва да ликвидира фашизма в България. Според тях тази задача е не само общонационална, а и общодемократична в глобален мащаб и произтича от волята на Великите сили, (Великобритания, Съветския съюз и САЩ), които през годините на Втората световна война се оказаха начело на антифашистката коалиция.

Да си припомним кога и къде възниква фашизма

След Октомврийска революция през 1918 г. Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) – ВКП(б), обяви всички съществуващи партии в Западна Европа за буржоазни, т.е. партии, които обслужват европейския капитализъм.

Известно е, че след Първата световна война в Западна Европа Бенито Мусолини създава италианското фашистко движение на 23 март 1919 г. под наименованието „Италианска фашистка партия” (фашисти). По-късно през 1920 г. се създава Националсоциалистическата германска работническа партия (нацисти) начело с Адолф Хитлер.

Като идеологически и политически враг на ВКП(б) се обявени споменатите по-горе националистически партии в Западна Европа. До сключването на договора Молотов-Рибентроп през 1939 г. комунистическата пропаганда се води главно срещу нацистката партия, създадена от Хитлер. След подписването на този договор ВКП(б) обяви за враг номер едно фашистката партия на Мусолини.

Защо?

Защото нацистката партия също е обявена за социалистическа и съществува опасност в съветското общество и комунистическото движение да възникне объркване.

Политическият режим на Стамболийски

Досега българската историография не е отговорила категорично на въпроса – имало ли е фашизъм в България? 

Безпристрастните научни изследвания показват, че по време на режима на Александър Стамболийски са правени опити за заимстване и прилагане на идеи на фашизма на Мусолини.

Примерите:

• Прави опити да въведе еднопартиен режим;
• Влиза в конфликт с ВМОРО и Офицерския и Подофицерски съюзи, както и се стреми да закрие другите политически партии, т.е. опитва се да въведе тоталитарен режим;
• Създава „Оранжева гвардия” по примера на „гвардията на черноризците” в Италия, за да осъществява терор в страната срещу опозиционните буржоазни партии;
• Провежда радикална аграрна реформа по италиански образец;
• Организира „съд” за виновниците за Първата световна война;

Въпреки тези публични прояви на правителството на Александър Стамболийски, никой не е посмял да твърди, че той е фашист и че в България е имало фашизъм.

Кога БКП обяви съществуването на фашизъм в България?

Българската комунистическа партия и марксическата историография квалифицират за фашистки:

• политическите режими на проф. Александър Цанков в България след т.нар. „Септемврийско въстание” през 1923 г., както и след атентата в Черквата „Св. Крал” (днес Св. Неделя);
• Преврата на Военния съюз през 1934 г.;
• Авторитарния монархически режим на цар Борис ІІІ (1934-1943 г.);

Комунистите намират основание да говорят за българския фашизъм в следните факти:

• България в продължение на почти четири години е член на Тристранния пакт, т.е. поставила се е в услуга на фашистката (нацистката) Ос;
• обявила е война на две от водещите сили на антифашистката коалиция Великобритания и САЩ;
• управляващото правителство е предоставило територията на страната, както и всичките ѝ природни, стопански и човешки ресурси на разположение на нацистка Германия.

С други думи според тях фашизмът доминира като политическа и държавна идеология от 1923 до 1944 г.

При тези обстоятелство отговорът би трябвало да бъде утвърдителен - да, в политическо отношение България определено е подкрепяла фашистките държави. 

Националистическите партии след 1989 г. категорично отхвърлят твърдението за наличие на фашизъм в България

Според тях България е трябвало през 1940 г. да реши – „да бъде или да не бъде”, „да съществува или не като държава”. Това е така, защото ние не сме имали нито икономически, нито военен ресурс да се противопоставим на 1 000 000-та армия на фелдмаршал Лист, дислоцирана в Румъния.

Между двете злини българската правителство е избрало по-малката – да останем като държава, макар и с ограничен суверенитет и права.

При тези обстоятелство тя е принудена да стане член на Тристранния пакт, в противен случай щеше да я постигне съдбата на Югославия.

Нека не забравяме, че в България след преминаване на армията на фелдмаршал Лист за Гърция е била дислоцирана 100 000 германска армия, която официално не е обявена като окупационна. България е била заставена да въведе военно положение и да  приеме редица законови ограничения на правата на човека, включително пакет антисемитски закони.

През 1996 г. сп. „Демократически преглед” провежда анкета по проблема „Имало ли е фашизъм в България?” с участието на изтъкнати български учени-историци. Като отчита, че проблемът е „много сложен, тъй като досега у нас не е провеждана истинска дискусия по същността и характера на българския фашизъм”, авторитетното списание обобщава становището на участниците:

• управлението през периода между двете световни войни е „авторитарно”;
• но „фашизъм в България няма”;
• никой научен институт у нас не е описал най-характерните общи черти на фашизма като държавна идеология и практика и на тази основа да се потърсят доказателства „за” или „против” наличието или проявлението, изцяло или частично, на тези общи характерни черти в българските условия.

Поддържаната в продължение на десетилетия теза, че от 1923 г. (или от 1934 г. според други виждания) България е фашистка държава е „нищо повече от една овехтяла идеологическа постройка, напълно отхвърлена от съвременната история, реанимирана със съмнителни политически цели”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.