Името на проф. Любомир Милетич е тясно свързано с освободителната борба на македонските българи

Проф. Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията, етнографията и историята). Той е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонски научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

Любомир Милетич e роден на 1 януари 1863 г. в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.

В средата на XIX век баща му Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които - Велес (1859-1861), където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова, дъщеря на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 г.  

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватско, България, Босна и на други места.

Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.

В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.

Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класното училище. 

С избухването на Сръбско-турската война (1876 г.) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. 

В Загреб Любомир Милетич завършва през 1882 г. Класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага.

От 1885 г. е отново в София, като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904 Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 г. е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 г. е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките.

Той остава на този пост до смъртта си.

Основател на Македонския научен институт

Любомир Милетич има голяма заслуга при създаването и развиването на Македонския научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е и негов председател.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбохърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройни публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.