Историческа оценка на братоубийствената война във ВМОРО

Тази оценка е разнопосочна. Дълги години се представяше в сянката на комунистическите идеологеми, в резултат на което братоубийствената война се приписваше на провокация, предизвикана от върховистите и българските националисти.

Тази песен подхванаха и македонистите от Скопие, които продължават да я пеят и днес. Но тази оценка бе далеч от историческата истина.

Дойде време да се направи безпристрастен прочит на историческите факти, като се посочат реално съществуващи и доказани причини:

• личностни качества и вождистки прояви на отделните водачи;
• отношението на водачите към двата възможни варианта на развитие на Македония след нейното освобождение:

• присъединяване към България;
• създаване на автономна и по-късно независима Македонска държава.

Реакция във ВМОРО след екзекуцията на Борис Сарафов и Иван Гарванов

Екзекуцията на двамата задгранични представители по заповед на Сандански създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО.

Убийството е повратен момент не само за организацията, но и за отношението на управляващите в България към крайната левица. 

С тези действия на Серския революционен окръг и на Яне Сандански се поставя началото на братоубийствената война във ВМОРО, която продължава повече от тридесет години.

От тук нататък представителите на двата лагера започват да се дебнат взаимно.

Становище на скопските историци „македонисти“

Скопските историци отстояват тезата, че серските дейци са изразители на оформящата се „македонска нация”. Те твърдят, че актът от 28 ноември е изразител на оформящата се „македонска народност”, в противовес на ,,пробългарската” и ,,върховистка” линия в революционното движение.

Важно е да отбележим, че немалка част от серските дейци, включително и убиецът Т. Паница, произхождат от Княжеството и би следвало да са българи според ,,ортодоксалните” позиции на македонизма. Тяхната антибългарска позиция може да се обясни с националнихилиситчната идеология на анархизма и ранния социализъм, които започват да изповядват тези дейци.

Те обвиняват представителите на десницата, която защитава Задграничното представителство, като ,,върховисти”, обслужващи интересите на българския царски двор и пропагандиращи ,,българофилството”.

Формулата на Карл Маркс, че „Пролетариите нямат отечество”, превръща серските анархо-социалисти в безродници, косвено защитаващи чужди интереси.

Не случайно на един по късен етап мнозина от тях стават ренегати и преминават на служба към сръбските и гръцките пропагандни служби.

Отговорът на македонистите за националната им идентичност се съдържа в публикуваните през декември 1907 г. от Серския окръжен комитет ,,открити писма’’.

През декември 1907 г. е публикувано първото (от общо две) ,,Открито писмо’’. То се стреми да ,,узакони” пост фактум извършеното убийство, поради което е със силно изразена пропагандна насоченост, съдържа остри квалификации към България и правителствената политика по Македонския въпрос.

Скопските учени обаче пропускат да отбележат факта, че след действително острия тон серските дейци решително отхвърлят обвиненията в „антибългаризъм”, обявявайки се за истинските и единствени защитници на ,,българския елемент“ в Македония”.

В едно от двете писма Серският комитет се съдържат:

• силно изразена пропагандна насоченост срещу върховистите;
• остри квалификации към България и правителствената политика на България по Македонския въпрос.
• сред обвиненията срещу Гарванов и Сарафов е и това, че те съвместно с българското правителство са инспирирали безразборното нахлуване на масови чети във вътрешността.

Тези текстове от писмото се използват най-често от скопските историци за ,,доказване” небългарското етническо съзнание на серчани. Реалните причини за убийството на Гарванов и Сарафов обаче следва да се търсят в сложния комплекс от идейно обосновани и личностни мотиви.

Сред идейните (доколкото могат да бъдат определени като такива) най-важно значение имат:

• фанатичното разбиране за независимостта на Вътрешната организация и отстояването на тази независимост на всяка цена;
• авторитарният и безкомпромисен стил на поведение на Яне Сандански.

Решението и изпълнението на присъдата е осъществено с абсолютна увереност в собствената правота и с присъщата за Сандански решимост.

Взимайки съдбоносното решение обаче организаторите на двойното убийство едва ли са отчели крайно негативните дългосрочни последици за ВМОРО от този братоубийствен акт.

Само няколко години по-късно самият Сандански ще ревизира значително позицията си спрямо официална България, но това, разбира се, ни най-малко не ще смекчи последиците от извършеното под негово ръководство деяние

В писмото обаче серските дейци решително отхвърлят обвиненията в антибългаризъм, обявявайки се за истинските и единствени защитници на ,,българския елемент“ в Македония.

Покушението над Гарванов и Сарафов не е първото братоубийство в средите на македонското движение, както обикновено се смята.

На практика никой не е в състояние да каже кой е първият подобен акт и колко са жертвите на тази печална статистика.

Но това, което отличава двойното убийство, е фактът, че за първи път са екзекутирани представители на най-висшия ръководещ орган на ВМОРО – в случая Задграничното представителство, което през разглеждания период изпълнява и функциите на Централен комитет. Така серчани пренасят междуособиците от регионално и междуличностно на най- високо институционално ниво.

Екзекуцията нагледно показва, че от този своеобразен бумерангов ефект на революционния терор не са защитени дори най-висшите дейци в организационната йерархия.

Създаден е знаков прецедент, преодоляна е опасна психологическа граница, която, за съжаление, през следващите десетилетия многократно и по не по-малко драстичен начин ще бъде прекрачвана. Убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов има изключително неблагоприятни последици за македоно-одринското революционно движение като цяло.

С действията си членовете на Серския окръжен комитет фактически (а с решението на Кюстендилския конгрес от март 1908 г. и официално) са поставени извън законите на организацията.

Убийството е повратен момент не само за ВМОРО, но и за отношението на управляващите в България към крайната левица.

От държавните фактори и ВМОРО обаче по-безпощадна към организаторите на двойното убийство се оказва Революционната организация.

Няколко години по-късно Сандански и неговите съратници са амнистирани от българското правителство. Последвалите събития показват, че за присъдите, издадени от революционния трибунал (какъвто по същество е Кюстендилският конгрес по отношение на серчани) не съществува понятието ,,давност”.

През следващите години първо Сандански, а впоследствие всички членове на Серския окръжен комитет, ще бъдат избити.

Все пак – има нещо, което десетилетията не могат да отмият – отговорността за началото на братоубийствата като идейно мотивирана система, която носят серските дейци.

Персоналната отговорност на Сандански е още по-голяма, защото вън от съмнение е фактът, че без неговото внушение и решаваща намеса серските дейци не биха се решили на тази фатална стъпка.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.