История на ВМРО (обединена)

ВМРО (обединена) е българска политическа организация с участието на Българската комунистическа партия под прякото ръководство на Коминтерна. Част от членовете ѝ приемат и идеите на македонизма, а след 1944 г. участват в управлението на Р Македония.

Провеждане на консултации на представители на ВМРО с Коминтерна и БКП във Виена 1924 г.

На 9 април 1924 г. във Виена представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов, на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн (Черски), на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от Македонската федеративна организация подписват декларация за сътрудничество.

На 30 април 1924 г. ЦК на ВМРО и ЦК на МФО подписват и протокол за обединение на македонското революционна движение.

В него се декларира, че двете организации се помиряват и се ориентират към създаване на единен балкански фронт и към сътрудничество с балканските компартии и СССР.

ЦК на ВМРО решава да оповести чрез манифест за станалото помирение и принципите, на които то се основава.

Учредяване на ВМРО (обединена)

Тя е създадена от 16 леви дейци, предимно от областта Македония, между които:

• Димитър Влахов - представител на левицата във ВМРО;
• Ризо Ризов - представител на няколко революционни групи във Вардарска Македония, създадени на базата на Майския манифест;
• Георги Занков - представител на Илинденската организация;
• Христо Янков - представител на Егейска Македония и емиграцията в България;
• Павел Шатев - представител на братствата в България и емиграцията в Турция;
• Владимир Поптомов – представител на Пиринска Македония, Михаил Герджиков, Тодор Паница и Панко Брашнаров във Виена през октомври 1925 г.

Прието е името на организацията да е ВМРО  (обединена).

Заседанията на ВМРО (обединена) са открити от съветския представител Соломон Голдщайн (Черски), който е български евреин.

Той очертава задачите на конференцията - обединение на всички течения в македонското движение на базата на Майския манифест и уточняване на отношенията с групата на Паница и с автономистката ВМРО.

Още със самото си създаване ВМРО (обединена) се разграничава от федералистката организация на Кочо Хаджириндов (Риндов), д-р Филип Атанасов, Коста Терзиев, Славе Иванов, издаваща вестник „Македонско съзнание”.

От януари 1926 г. „Македонско дело“ е официален орган на ВМРО (обединена).

Назначена е редакционна комисия в състав Димитър Влахов, Павел Шатев и Владимир Поптомов, а от 22 август 1927 г. в нея влизат Влахов, Ризов, Занков и Поптомов.

През октомври 1926 г. е формирана и организационна комисия, в която влизат Занков, Янков и Поптомов.

Комисията трябва да разработи план за дейността и финансовия бюджет.

Създаване на секретариат на ЦК на ВМРО (обединена)

През август 1927 г. е създаден и Секретариат на ЦК, в който влизат Арнаудов, Шатев, Янков и Поптомов. Той трябва да облекчи единствения секретар дотогава - Поптомов.  

На 19 януари 1928 г. по настояване на съветските органи, които срещат затруднения за работата си във Виена, ЦК решава да премести седалището си в Берлин.

Организацията се ръководи от областни комитети начело със секретар.

ВМРО (обединена) се опитва да създаде бази в чужбина

Създаването на база в Албания, от която да се действа в Егейска Македония, е възложено на Лазар Поповски и на Христо Цветков, а по-късно с нея се заема Георги Занков, но не са постигнати никакви успехи, тъй като Цветков и Поповски са всъщност сръбски агенти.

По-сериозни успехи ВМРО (обединена) постига сред трихилядната българска колония в Цариград, където разчита на здравите връзки на БКП срещу противодействието на властите и ВМРО.

През 1926 г. в Цариград пристига Павел Шатев, който се опитва да създаде комитет на организацията под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но този опит е провален от дейци на ВМРО.

През 1927 г. е направен опит за овладяване на благотворителното дружество „Подкрепа“, но опозиционната листа е провалена.

През втората половина на 1927 г. организацията успява да създаде комитет в града на базата на Майския манифест от антиавтономистки дейци.

Чрез Христо Янков ВМРО (обединена) установява контакти с парижките федералисти около Йордан Анастасов, М. Грашев и В. Антонов, наричащи се Временен секретариат на Македонската федеративна организация.

След дълги преговори, в които федералистите искат изменения на устава и представителство в ЦК, на 15 юли 1928 г. е подписан обединителен протокол и Анастасов става техен представител в ЦК в Берлин.  

В същата 1928 г. ВМРО (обединена) привлича и друг остатък от федеративната организация - групата около Филип Атанасов и Славе Иванов във Виена.

Димитър Влахов и Владимир Поптомов правят проблеми за привличането им, тъй като смятат, че ще увеличат тежестта на националреволюционното крило в организацията срещу тази на комунистическото, но в крайна сметка след застъпничеството на Коминтерна, Балканската комунистическа федерация, Занков и Шатев на 12 юли 1928 г. Атанасов е приет във ВМРО (обединена).  

Контакти с комунистически организации на Балканите

ВМРО (обединена) установява контакти с Комитета за освобождение на Косово, с комунистическата Добруджанската революционна организация, с Хърватската селска партия на Степан Радич, с комунистическите партии в отделните балкански страни.

Основен политически опонент е ръководената от Иван Михайлов ВМРО.

След убийството на Александър Протогеров част от привържениците му се присъединяват към ВМРО (обединена).

Организацията разгръща широка дейност в Трета революционна област (Пиринска Македония).

През 1928 г. е ръководена от Филип Атанасов и Христо Ампов, а към тях се присъединяват комунистите Методи Шаторов и Симеон Кавракиров, секретар до 1932 г., когато е отвлечен от ВМРО.

На редица места в Пиринския край ВМРО (обединена) и БКП имат обща членска маса.

През 1928-1929 г. югославските власти разкриват и разбиват организациите ѝ във Велес, Щип, Куманово и Скопие.

Позиция на ВМРО (обединена) по „Македонския въпрос”

През началото на тридесетте години на ХХ век прокомунистическата ВМРО (обединена) твърди, че македонците са българи. Тази си позиция по това время тя защитава твърдо.

Като пример ще посоча публикацията от 11 януари 1930 г. в. „Дойче Алгемайне Цайтунг”, в която се твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби, представляват едно особено племе от югославянската националност”.

По този повод ВМРО (обединен) веднага реагира, като декларира, че вестникът публикува официалната великосръбска теза по македонския въпрос. В репликата четем: ...В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност. Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ.”

Национална конференция на ВМРО (обединена)

През пролетта на 1933 г. в софийския квартал Овча купел под ръководството на секретаря на ЦК Георги Караджов (Рилски) е проведена национална конференция на организацията в България.

В проектираните решения на конференцията са и тези: седалището на ЦК да се премести в Солун, а за членове на новия състав на ЦК от България да бъдат избрани Симеон Касабов и Васил Ивановски.

През 1933 г. членът на ЦК на ГКП Андрей Чипов става лидер на ВМРО (обединена) във Втора революционна област (Егейска Македония), макар в района да няма учредително събрание поради натиска от страна на гръцкия режим.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лева.