Как е бил осъществяван терорът над българите във Вардарска Македония

Кои са били репресивните органи на сръбската власт

Ежедневният и повсеместен терор се възлагал на:

• сръбската армия;
• сръбската жандармерия;
• сръбските чети;
• участвали са и българи-ренегати с контрачети.

В Македония е била дислоцирана по гарнизоните 40-хилядна редовна сръбска армия. Всъщност войската, жандармерията и контрачетите били в непрестанна война с местното население и четите на ВМРО.

Жандармерийският корпус е бил в състав 11-12 000 души. Трябва да се има предвид, че по-късно в цяла Югославия жандармеристите достигат 17 000 души.

Ако в Стара Сърбия се падал по един жандармерист на 1570 души, то във Вардарска Македония се падал по 1 жандармерист на 102 жители, т.е. 15 пъти повече жандармеристи са били дислоцирани в Македония.

Под названието „екзекутива” или „одбор” жандармерията предпочитала да действа с потери, в които насилствено включвали местното население. Извеждали селяните на първа линия пред себе си, излагайки ги на сигурна смърт при сблъсък с четите на ВМРО.

За център на обучение на жандармеристите била създадена голяма школа във Валандово – най-голямата в Югославия.

От 1921 г. започва непрекъснатото увеличаване на личния състав на жандармерията. До 1934 г. в документите се говори не само за взводове, но и за батальони и бригади. Тези сили са били лесноподвижни и прехвърляни непрекъснато.  

От 1920 г. до 1934 г. се води една перманентна война, в която от една страна са войската, жандармерията, потерите, а от друга, малочислените чети на ВМРО. 

В Македония под сръбско иго всичко е подчинено на войската и полицията. Те има власт да правят обиски, когато и където намерят за добре, денем и нощем. Всесилни са и си присвояват правата на общинските власти, живеят и се хранят за сметка на населението. Те не само не пазят имота, живота и честта на местното население, но посягат на него – грабят, малтретират арестанти и затворници и направо убиват по свое усмотрение.

Участие на ренегатите в сръбския терор

В реализиране на своите политически планове за сърбизация на Македония сръбските окупатори започват да използват все по-широко добре платени ренегати.

След като техните опити да наложат сърбизацията са безуспешни, сръбското правителство започна да организира въоръжени контрачети.

Това са военни формирования от добре платени родоотстъпници – ренегати, които със сила се опитват да наложат сърбизма. На войската и жандармерията съдействали контрачетническите потери. Те са съставени от неуточнен брой лица от бившите сръбски четници, местни предатели и ренегати, насилствено мобилизирано местно население и членове на сръбските националистически организации.

Такива са:

• „Ориуна”(„Организациях югословенческих националиста”);
• „СРНАО” („Сръбска национална омладина”);
• „Ядранска стража”;
• „Народна отбрана”;
• „Сокол”;
• „Бела рука”
• „Удружение против булгарских бандита”.

Ето едни от най-известните ренегати-предатели:

Стоян Мишев, тъст на бившия президент на Република Македония Киро Глигоров, който е  злоупотребил с организационни пари. От страх да не бъде съден от революционния съд бяга в Белград и става ренегат и шеф на „Удрожение”. Убит от ВМРО;

Михайло Каламатиевич, родом от Щип, избягал през 1941 г. в чужбина;

Ване Арсов, от с. Долани, убит от ВМРО;

Мито Суджукаро от с. Соколарци, Кочанско, убит от ВМРО;

Илия Пандурски, роден в с. Дуботица, Пиринска Македония, убит от ВМРО;

Сане Смилански от с. Долни, Щипско, убиец на бащата и брата на Иван Михайлов.

Целият този репресивен апарат грабел, биел, убивал, плячкосвал имуществото на селяните.

Ограничено движение на българите в Македония

Страхът от влиянието и акциите на четите на ВМРО във Вардарска Македония е повод сръбското правителство да обяви обсадно положение. Унищожена е всяка свобода на движението. По пътищата има твърде много военни постове (т.нар. „станции”), които са всъщност цели крепости, заобиколени с мрежа от бодлива тел.

За да отиде един българин до някъде, дори на нивата, трябвало разрешение („дозвола”), което се получавало срещу подкуп.

Има доста публикации от чужденци, допуснати в Македония, които твърдят, че са в страна с обсадно положение.

Жандармите фактически са по-големи от самия жупан. За делата си не отговарят пред никого.

Селяните са насилствено включвани в състава на потери от „доброволна милиция“ за преследване на комити.

Жандармерията граби, арестува невинни хора и взима откуп, за да ги освободи

През 1922 г. при атентат на жп линията Скопие-Белград при Лесковац загиват 11 жандарми, които се връщали в Сърбия, уволнени от служба в Македония. В джобовете на един от тях са намерени 75 000 динара в златни лири, а във всички общо 500 000 динара в злато. Всичко това те успели да заграбят от местното население.

Жандармерията е главният носител на терора. Нейният личен състав непрекъснато се увеличавал.

През втората половина на януари 1923 г. за началник на Брегалнишки окръг е назначен Добрица Маткович, една от най-мразените личности в поробена Македония. Той е бивш началник на УДБА в Белград. Първата му работа била да увеличи броя на жандармеристите.

Създаден е още 1 конен полк с 4 ескадрона, 1 пехотен полк с 2 батальона, а съществуващият 47-и пехотен полк е подсилен с 2 батальона и едно картечно отделение. 

Изложеното до тук е една стотна от това, което преживява Македония под сръбско робство до 1941 г. Този ужас обаче не сломява духа на македонския българин, което признават самите сърби.
Ето извадки от писмото на югославския посланик в София В. Миланович до министър-председателя Милан Стоянович от 8.VIII.1940 г.: 

„Всички трябва да знаят, че понастоящем Македония не само не е загубена за българския народ, но напротив, в нея сега съществува много по-силен български дух от когато и да е било.“

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.