Как на световната политическа сцена се появява националсоциализмът (нацизмът)

След Първата световна война в Германия се формират няколко партии, сред които доминират две по-големи:

• Германската работническа партия, прераснала по късно в Националсоциалистическа германска работническа партия (нацисти), начело с Адолф Хитлер;
• Германска комунистическа партия, начело с Ернст Телман.

При проведените парламентарни избори Нацистката партия печели изборите и за канцлер на Германия е номиниран Адолф Хитлер.

Възникване на националсоциализма (нацизма)

Националсоциалистическата германска работническа партия е създадена през първата половина на ХХ век и е ръководена през по-голямата част от съществуването си от Адолф Хитлер.

Названието на партията се състои от три компонента:

• Агресивен национализъм;
• Социалдемокрация;
• Партия на работническата класа.

Наименованието „националсоциализъм“ произлиза от програмната платформа на образуваната през 1919 г. „Германска работническа партия”.

Основните елементи на нацистката идеология са описани от Адолф Хитлер в неговата книга „Моята борба“ (1928). Тя се смята за основа на всички други публикации на националсоциализма.

Основните градивни елементи на доктрината на националсоциализма са:

Арийски произход на „германската раса”. Тук спада „митът за кръвта и земята“ (Blut-und-Boden-Mythos), разгръщане на расата/кръвта като легитимация на нацията и осигуряване на съществуването на собствения народ чрез унищожаване на другите и осигуряване на жизнено пространство/земя, възвеличаването на съсловието на селяните („изхранващото съсловие“) и определен вид носталгия.

Евгеника, която представлява набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора. 

Точната дефиниция на термина евгеника е обект на дебат от създаването му. Нейните защитници я разглеждат като приложна наука и биосоциално движение, целящо подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство. Други я смятат за псевдонаука, съответно „расова хигиена“ като вяра във възможността за „положителна селекция“ на една господстваща раса, което поражда расизма;

Антисемитизъм, който кулминира в холокоста, както и възвеличаване на расовата теория и ариософия, социален дарвинизъм (идеология на неравенството).

Родство с фашизма, което се показва и в пропагандата.

Идея за народобщество (еднонародно общество, Volksgemei nschaft), определено чрез кръвното родство, в което не трябва да има класови противоречия.

Антимарксизъм.

Антикомунизъм (антиболшевизъм).

Тоталитаризъм – отклоняване от демокрацията; разбиване на политическите партии, профсъюзите и свободната преса.

Авторитаризъм (Фюрерство) – концентрация на цялата власт и авторитет в едно водещо лице, както и разпростирането на този принцип на останалите йерархически нива.

Милитаризъм, изразяващ се в тотално въоръжаване на нацията.

Диктатура с широкообхватни правомощия за тайните служби и шпионите.

Емблема на националсоциалистическата партия

За емблема на НСГРП е приета свастиката (пречупеният кръст), която древните народи приемали като религиозен символ на щастие, успех или благоденствие, с който декорирали телата, религиозни храмове и мозайки на дворци.

Такива свастики има намерени от 10 000 г. преди новата ера в долината на р. Инд. В България са открити свастики, които се датират от преди почти 3000 г. преди новата ера.

Нацистите придават друг смисъл на свастиката. Според тях Версайските споразумения са  разпънали Германия на кръст. Затова тяхната партия обещава да пречупи този кръст, за да възтържествува правдата.

Прилики и разлики между националсоциализма и комунизма

Сравнение между националсоциализма и комунизма показва сходства в някои пунктове от тяхната идеология:

1. Премахване на капиталистическото класово разделение;

2. Премахване на частната собственост (Одържавяване на част или цели клонове на индустрията);

3. Получаване на част или на цялата печалба в предприятията;

4. Премахване на класовите различия:

• В Германия се проявява стремеж към създаване на „еднонародно общество“ (Volksgemeinschaft).
• Пропагандиране на принципа за равенство в обществото;

5. Национална идеология: налагане принципите на агресивния национализъм в Германия; налагане идеите на интернационализма в СССР и по света, а след 1924 г. на агресивния национализъм.

6. Взаимна забрана за функциониране на територията на:

• в Германия се забранява комунистическата партия през 1933 г.;
• в СССР е забранен Националсоциализмът.

       7. Елиминиране на своите политически конкуренти;

8. Антисемитизъм.

Нацистката партия успява да мобилизира обществените сили и да постигне за кратко време икономическа стабилизация. Ликвидирана са огромната безработица и инфлация. Икономиката на Германия започва да работи с ускорени темпове.

След период на икономическа стабилизация и възход, нацистката партия пристъпва към ревизия на Версайските спогодби. Хитлер започва да отхвърля една след друга ограничителните клаузи на договора.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.