Как номенклатурата роди червената буржоазия

- Акад. Велев, в предишния брой на вестника стигнахме до възраждането на демокрацията у нас, до възстановяването на политическия плурализъм…

- Една от първите стъпки на правителството на Андрей Луканов е да успокои народното недоволство с отказа от член Първи на конституцията, който обявява „ръководната роля на БКП“ в националния живот на държавата. За кратко време възникват десетки политически партии и организации. Наброяващата 950 000 членове партия на БКП бързо се разпада под ударите на динамичните събития. Тя бързо се преименува в БСП, за да заличи следите от тоталитарната диктатура и да се разграничи от тоталитарната партия. Стотици нейни членове се „пребоядисаха” и станаха членове на СДС или на други партии.

На политическата сцена излезе БЗНС в три разновидности, освен тях - Социалдемократи, Християндемократи, Демократическа партия, Либерали, Клуб „Гласност и демокрация“  и редица други. През 2010 г. са регистрирани 289 политически партии и движения. А медийният пазар се изпълва с нови политически вестникарски издания. Главната им тема е критики към бившето комунистическо управление и спомени за терора, организиран от Държавна сигурност.

- Прави ли опити новата стара столетница БСП да запази властовите си позиции?

- Към онзи исторически момент на бързо развиващите се събития превратаджиите нямат повече доверие в преторианската гвардия на Тодор Живков – Държавна сигурност. Още преди това ДС се е сдобила със статут на държава в държавата. За да изолират апарата на ДС, превратаджиите решават да сформират „отряди от борци”. Те представляват групи от спортисти, главно борци, които да играят ролята на щурмови отряди за защита срещу антипартийни ексцесии от страна на „демократични групировки“ или срещу контрапреврат на бившата Държавна сигурност.

Създадените отряди на борците в цялата страна скоро се превръщат в „отряди на мутрите” – млади хора с безпардонна агресивност и арогантност, които започват грабежи, масов терор, рекет, довеждащ до стопански хаос в страната.

Всичко това се развива на фона на галопираща инфлация в страната. Финансовата система е в състояние на колапс.

В това объркано време комунистическата олигархия заложи на принципа „риба се лови по-добре в мътна вода”. Но въпросът над въпросите си остава как да се запазят властта и привилегиите! Безобразията, които натвориха „мутрите”, бяха толкова много, че изпълниха страниците на редица булевардни романи като неръкотворен паметник на епохата. Така се поставиха основите и на „организираната престъпност“, която днес тежи като воденичен камък на шията на цялото българско общество. Никой по това време, както и днес, не се сеща накъде да вървим, към какво да се стремим, кой е пътят, който води към благоденствието и националното благополучие.

- А как на практика се осъществи преходът от комунистическата система към пазарно стопанство?

- Политическите събития се развиват с голяма бързина. При първите свободни избори БСП излезе консолидирана и ги спечели. Партията постигна този резултат след внушението, че ако не спечелят изборите, ще станат жертви на репресии. Следващите избори спечели СДС. Този преход се оказа мъчително изкачване към българската национална Голгота. Икономически в състояние на разруха, материално разграбена и морално изхабена, българската нация се намира пред прага на големи очаквания за едно по-добро и по-справедливо бъдеще. След политическата промяна през 1989 г. е естествено да се пристъпи към реформи и промени в административния апарат и съдебната система. Промените в административния апарат се развиват бавно, като на властови позиции останаха редица лица от предишния режим. Всяка партия положи усилия да постави на водещи постове в администрацията свои хора. Съдебната система в общи линии остана непроменена. Почти целият съдийски състав в системата остава в ръцете на бившите комунисти. Корупцията достига до невероятни размери. Редица лица с доказано обществено престъпно поведение не се осъждат, а помилват, което предизвиква сериозни протести в обществото.

- В същото време бе ликвидирано кооперативното земеделие…

- Една от първите стъпки на демократичните правителства е реформа в селското стопанство под девиза връщане на земята „в идеални граници”. Тази формула се лееше по радио, телевизия, по вестниците главно чрез устата на президента на републиката – Желю Желев. Всички специалисти твърдяха, че около 30% от земята е изконсумирана за стопански сгради, пътища и други постройки, в резултат на което е невъзможно да се върне в 100%. И че по-правилно е да се говори за връщане на земята в „реални граници”. Този примитивен подход доведе до раздробяване на селското ни стопанство на стотици хиляди парчета земя, връщайки българското земеделие с почти 60 години назад. Малките парцели, които се оформят, не позволяват машинно обработване на земята и силно понижават рентабилността на селскостопанската продукция. Докато у нас примитивните умове раздробяваха земята ни, в Чехословакия и Унгария кооперативите са превърнати в Акционерни дружества, като съкооператорите получават акции и съответните печалби. Така те съхраниха възможността за развитие на модерно и рентабилно земеделие.

Днес сме свидетели, че това примитивно решение доведе до създаване на цял клан от „арендатори”, които започнаха да обработват хиляди декари земя, взета при минимална аренда. Това раздробяване доведе и до това, че 43% от българската земя остана необработваема.

- А какво се случва с държавните заводи, предприятия и стопански обединения?

- За кратко време от комунистическата партийна номенклатура се роди и старателно бе отгледана българската червена буржоазия. За да има капитализъм, трябваше да се развие частното стопанство. Затова правителствата започнаха да осъществяват  т.нар. работническо-мениджърска приватизация.  Сформираната глутница от „неокапиталисти“, снабдена с партийни пари, излезе на пазара в очакване да започне приватизацията. Тази приватизация доби масов характер по време на управлението на Иван Костов. Измислена бе система за бързо ограбване на българските граждани чрез „компенсаторни бонове“. Бившата комунистическа номенклатура получи своя шанс и чрез хитри комбинации тези бонове бяха изкупени за жълти стотинки. С тях бяха заграбени стотици предприятия, чиято обща стойност бе около 30 000 000 000 лв. По този начин бе разгромена морално остарялата българска индустрия. В следващите няколко години голяма част от индустриалните предприятия по този начин бяха продадени и нарязани на скраб.  Приватизаторите не изпълниха приватизационните задължения – нито направиха нови инвестиции, нито разкриха нови работни места, нито си изплатиха дълга за приватизация и т.н. Оформи се голяма безработица. Стандартът на живот стигна дъното. Наред с това бе гласуван закон, в резултат на който се реституираха всички имоти, експроприирани със стария Закон за едрата частна собственост.

- След отказа от доктрината на комунизма с коя доктрина бе сменена тя?

- След рухването на комунистическия режим рухна и идеологическият фундамент на комунизма – марксизмът. Войнстващи партийни активисти започнаха да доказват, че идеологията на Маркс представлява утопия. През последната година на своето управление Тодор Живков заявява открито, че „социализмът представлява едно недоносче”. С други думи, плъховете първи напускат потъващия кораб. Но един от най-интересните феномени, който се появи, бе загърбването на марксизма с неговия интернационализъм като идеология и практика и заставането под знамето на космополитизма. На мода дойде формулата „Моето отечество е там, където се чувствам най-добре”, която пасна максимално на децата на бившата номенклатура. По времето на тоталитарния режим, когато и пиле не можеше да излезе на Запад, техните деца учеха в престижни колежи и университети в западните страни. Скоро тези, които активно се бореха срещу глобализма, застанаха под неговото знаме и започнаха да се провикват, че те са „деца на света”, тъй като светът вече представлява едно единно „глобално село”. В същото време обаче отново бе дискредитиран българският национализъм… Но за това ще поговорим следващия път…

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.