Как се поставят основите на македонската история

Историографията на македонистите е изградена върху фалшификация и кражба на факти и събития от българската история

Съвременната македонска историография представлява съвкупността от ненаучните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Република Македония при представяне историята на географската област Македония.

Македонската историография е силно политически обременена и обслужва националните интереси на страната.

По какъв начин се фалшифицира българската история

Според проф. Крум Балтаджиев фалшифицирането на българската история става по следния начин:

 1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).

 2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).

 3. Крадене на история.

 4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.

 5. „Редактиране“ на изворов материал.

 6. Откровени и нагли фалшификации.

7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.

Всички тези методи са прилагани и се използват от неомакедонистите във Вардарска Македония и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма.

Основоположници на историографията на македонистите

За родоначалник на идеята за отделен македонски език се смята Георги Пулевски. Той е автор на огромен ръкопис от около 1700 стр. (1892 г.) с названието „Славяно-македонска обща история“. За основател на съвременната македонска историография се смята публицистът и комунистически деец Васил Ивановски, който през 1934 г. публикува статията „Защо ние македонците сме отделна нация?“. В нея той застъпва тезите на ранните македонисти, че съществува отделна македонска нация, различна от българската, сръбската и гръцката нации.

Според него македонската нация притежава своя територия и икономическа цялост, свой собствен език и общ национален характер, както и своя македонска история. Тази македонска националност е призната от Коминтерна и докато е в затвора заради политическата си дейност, започва да пише първата „История на Македония“ през 1943 г.

Официалното начало на македонската историография е поставено в Народна република Македония, новосъздадена федерална част от Югославия от 1944 г.

Беше време, когато един от първите ръководители на Македонската югославска република - Лазар Колишевски, обявява, че историята на новата република и нейния народ започват с комунистическата съпротива във Вардарска Македония през 1941 г. Той си позволява да забранява честването на Илинденското въстание, като българофилски бунт и се отнася с резерви към спомена за „българина Делчев“. Скоро след това, под ръководството на Югославската комунистическа партия в Белград започват конструирането на историческа парадигма, създаване на институциите на историческата политика и подготовка на кадри за професионална историографска кариера. 

Съдействие на БКП за заличаване на фактите и събитията от българската история в Македония

Българската комунистическа партия (БКП) спомага за развитието на македонската историография и реорганизира Македонския научен институт в София, а Илинденската организация е разтурена.

Научното списание на института „Македонски преглед“ е заменено от „Македонска мисъл“, което дава изява на апологети на македонската историография.

По нареждане на ЦК на БКП по-голямата част от наличните книги и етнографски артефакти, включително и останките на Гоце Делчев, са предадени на двете организации, за да послужат за написването на нови учебници по история на Македония.

През 1946 г. БКП започва политика на „културна автономия“ в Пиринска Македония, при която започва постепенното налагане на македонска идентичност сред местните българи. За целта от Югославия са изпратени учители по новокодифицирания македонски език и по македонска история.

През 1948 г. Министерството на образованието на България издава наредба историята на Македония да се обособи от българската история.

Предприетите мерки не дават особени резултати поради слабата подготвеност на югославските учители, липсата на учебници по македонска история и въобще на научна литература за новата и интерпретация, както и поради факта, че мнозинството от местните българи не приемат идеите на македонизма.

През 1948 г. в Скопие е създаден Института за национална история, а през 1949 г., след като е създаден Скопският университет, във Философския факултет започва обучение по македонска история.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.