Как се създава Народна република Македония

В навечерието на Втората световна война Македонският въпрос се усложнява още повече. С помощта на СССР Тито се утвърждава като международно признат политически фактор.

Към партизанското движение, което ръководи, той създава и политически орган – Антифашистко вече за народно освобождение на Югославия (АВНОЮ). В него обаче не участват представители от Македония. На първото заседание на АВНОЮ в Бихач през 1942 г. се взема решение Вардарска Македония да се превърне във федерална единица в бъдеща Югославия.

На Второто заседание на АВНОЮ в Яйце през 1943 г. – чрез включването в Президиума на АВНОЮ на представители на трите дяла на Македония, се прави открита заявка към териториални претенции по отношение на Пиринска и Егейска Македония.

Под натиска лично на Тито Македонската комунистическа партия свиква т.нар. Антифашистко събрание за народно освобождения на Македония (АСНОМ). Свикан е през ноември 1943 г. в Цървена вода, когато под председателството на Методи Андонов-Ченто е открито първото заседание на АСНОМ. Консултациите за създаване на Инициативен комитет протичат в периода август-ноември 1943 г. по време на Преспанското съвещание (2 август 1943 г.).

На съвещанието са поканени да участват и двама от бившите активисти на Българските акционни комитети - Йордан Чкатров, деец на ВМРО и близък съратник на Иван Михайлов. Той дава принципното си съгласие да участва, но е арестуван и впоследствие умира в затвора, като на практика не се включва в изграждането на СФРЮ.

Трайче Чундев - член на ВМРО от времето на Тодор Александров се включва в процеса и впоследствие заема отговорни постове в НР Македония, но през 1949 г. е арестуван и осъден на смърт заради отстояване на българщината си.

СЪЗДАВАНЕ НА АНТИФАШИСКИЯ НАРОДООСВОБОДИТЕЛЕН КОМИТЕТ (АНОК)

За председател на комитета е избран Методи Андонов-Ченто, за секретар Страхил Гигов, а членове са Цветко Узуновски, Венко Марковски и Михайло Апостолски.

На 14 март 1944 г. се свързват с Антифашисткия народо освободителен комитет (АНОК), издал Манифест на Главния щаб от октомври 1943 г., като на следващият ден Изпълнителният комитет изпраща писма до всички антифашистки комитети за свикване на събрание на АСНОМ.

В началото на май 1944 г. Ченто, Чучков и Петрушев заминават за Вис, Хърватия, на среща с Йосип Броз Тито и ръководения от него Национален комитет за освобождение на Югославия.

На разговори, проведени на 24 юни 1944 г., е поставен въпросът за обединяването на Македония, за което принципно Тито дава съгласието си.

През юли продължава подготовката за свикване на общо събрание, като са издадени политическите тезиси „Борба срещу окупатори“ и „Народно-демократичната власт в Македония - нейната същина, организация и задачи“, а съшо и доклад за свършената дейност до момента на комитета.

С успешното провеждане на първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. Инициативният комитет спира да функционира, а членовете му преминават директно в Президиума на АСНОМ.

Още през август 1944 г. е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война.

Учредителното събрание на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), свикано в манастира „Прохор Пчински“, провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия. Това събрание решава съдбата на Вардарска Македония, но не чрез референдум за самоопределение на населението, а чрез диктат на Белград, още повече, че присъстващите 60 делегати са хора, изповядващи политиката на ЮКП по македонския въпрос.

Новосъздадената република започва изграждане на администрация и социалистическа икономика. Започва процес на колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката.

Преминава се в режим на планово стопанство.

На 6-7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония, потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървава Коледа.

В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса: 

• насилствената македонизация на Пиринска Македония, която се извършва под натиск от СССР и със сътрудничеството на българските власти;
• опит по време на Гръцката гражданска война (1946-1949 г.) за присъединяване на Егейска Македония към Р Македония.

Несъгласните с водената политика са подложени на силен политически терор. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов-Ченто, Павел Шатев, Венко Марковски и други.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.