Как се създават "македонски език" и "македонска азбука"

На 2.VIII.1944 г. в манастира „Прохор Пчински“ на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония), основавайки се на решението на Коминтерна за създаване на „македонски нация”, се издава декрет за създаване на службен език, който да влегува веднага во сила.

Решението на АСНОМ за създаването на македонски книжовен език и македонска азбука е уникално и абсурдно по своя смисъл и съдържание.

Защо? Защото на всички специалисти езиковеди е добре известно, че възникването на езиците е един дълъг процес, свързан с формирането на етническите общности, прераснали на определен исторически етап в народност и накрая в нация.

Това решение на АСНОМ е един политически експеримент, който има за задача да създаде един нов по същество, изкуствен език. То има за задача да обслужва една политическа доктрина – „македонизма”, целяща разделянето и откъсването на една част от българския народ, населяващ Македония, от българската нация.

За тази цел се създава работна група от фанатизирани активисти на македонската комунистическа партия. Комисията е задължена да изработи и стандартизира македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис.

Разработката на азбуката е възложена на Крум Тошев, Круме Кепески, Блаже Конески и Венко Марковски, на които е поставена ясна и недвусмислена задача:

• Македонската азбука да  е вариант на кирилицата;
• Да се различава максимално от българската азбука, която е „етимологична азбука”;
• Да се доближава максимално до сръбската азбука на Вук Караджич, която е „фонетична”.

Азбуката официално е приета от АСНОМ през 1945 г., след съгласието, дадено от Централният комитет на Югославската комунистическа партия.

Пред работната група е поставена задачата:

1. Да се създаде по същество нов език построен върху конструкцията на югозападните македонски говори;

2. Този книжовен език да бъде достатъчно отдалечен от действащия български език и неговата писмена норма чрез използване на специфични диалектни думи за Македония и на рядко ползвани в ежедневния говор синоними на българския език;

3. Да бъде максимално приближен до сръбския език;

4. За този език да се създаде фонетична азбука, ползвайки опита на сръбската азбука на Вук Каражич, пренебрегвайки и неглижирайки съществуващата и ползвана от българите в Македония българска етимологична азбука.

5. Да отпаднат от тази азбука специфични за българския език букви и се въведат нови, които да я отдалечат от българския език и приближат към сръбския език.

Необходимо е да заявим, че до ден днешен този език не се говори практически от нито един представител на Република Македония, в това число и от неговите създатели.

Работа на първата комисия

Първата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 г. и е съставена от местни академици и писатели. Комисията решава в основата на бъдещия „македонския  литературен език” да стоят велешкият, прилепският и битолският диалекти (също като Кръсте Мисирков през 1903 г.), и предлага кирилска азбука.

АСНОМ отхвърля препоръките на първата комисия и свиква нова, въпреки че не се дава официалната причина за това. Най-вероятно причината е в присъствието на Ъ в азбуката. По мнението на Милован Джилас, Едвард Кардел и Тито тя е прекалено близка до българската.

Работа на втората комисия

Във втората комисия влизат Воислав Илич, Васил Ильоски, Блаже Конески, Венко Марковски, Мирко Павловски и Крум Тошев.

Предварително дейците на ЮКП и МКП са поискали подкрепа от СССР и от БКП по повод на новата свикана комисия, чиято задача предварително е определена - да приеме сръбската азбука.

Работа на третата комисия

След отхвърлянето на подбраната азбука от първата и втората комисия АСНОМ свиква ново събрание с десет души. При гласуване за запазване или премахване на буквата Ъ се стига до равен брой гласове, но въпреки това тя е отстранена.

На 3 май 1945 г. третата комисия представя предложенията си, които са приети от ЮКП в същия ден и публикувани в официалния вестник Нова Македония.

Отхвърлянето на Ъ заедно с приемането на 4 сръбски букви (Ј, Џ, Љ и Њ) дава основание за критика, че комисията е сърбизирала азбуката, докато искащите да оставят Ъ в азбуката са обвинявани в българизиране. Въпреки това азбуката е официално приета и се използва и до днес.

През следващите месеци под ръководството на ЮКП тече процес на усилена дебългаризация на населението. Забранено е издаването и внасянето на български книги, вестници и списания. Всички български надписи, включително и в училищата, са заличени. Малтретирани и избити са хиляди македонци, само защото се чувстват българи.  

Отношение на българската езиковедческа наука към новосъздадените „македонски език” и „македонска азбука”

Въпросът за съществуването и идентичността на така наречения  македонски език е предмет на научен и политически спор. Този спор е между официалната българска позиция по въпроса и македонската както и между учени от различни страни.

Българската позиция по въпроса е, че така нареченият македонски език е изкуствено създаден по политически причини, а не естествено възникнал, развил и обособил се исторически.

За Република България т.нар. македонски език е част от българските диалекти, изкуствено обособени по външнополитически причини в бивша Югославия, а за Република Македония - самостоятелен език, макар тенденцията да е мнозина граждани на Република Македония да припознават своя разговорен език за български.

Българските учени-езиковеди смятат че т.нар. македонски език е социорегионална разновидност на българския език, създадена изкуствено по политически причини.

На тази основа македонските говори се възприемат като свои от българската диалектология и се разглеждат и изучават като български диалекти. Според множество български езиковеди, в това число Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към Българската академия на науките по това време на базата на българските диалекти, говорени в географската област Македония, е кодифицирана и отделна македонска литературна норма, наречена македонски език.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.