Как започва братоубийствената война във ВМРО (1928 -1933)

Периодът между 1928 г. и 1933 г. включително може с право да се нарече период на братоубийството във ВМРО.

Противоречията между Иван Михайлов и ген. Александър Протогеров

През 1928 г. напрежението между Иван Михайлов и Александър Протогеров нараства. При такава обстановка започва подготовката на конгреса в Крупник, който се провежда между 21-25 юли 1928 г.

Между 1924 и 1928 г. се създават няколко предпоставки за дискредитирането на ген. Александър Протогеров в редиците на ВМРО.

Те могат да се подредят така:

• След подписването и оповестяването на т. нар. Майски манифест върху тримата членове на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, Тодор Александров и Петър Чаулев пада сянка на съмнение сред   политическите среди в и ВМРО, че те са участвали в подготовката на манифеста.
• Александър Протогеров присъства на убийството на Тодор Александров и остава невредим. През следващите дни се засилват съмнения за участието му в заговора. Това е повод постепенно да започне да губи влиянието си в Организацията.
• На 3 септември 1924 г. той е принуден да дава обяснения пред специална следствена комисия като заподозрян по убийството на Тодор Александров.

По време на Горноджумайските събития Александър Протогеров не е сред наказаните. Той фактически е реабилитиран на конгреса на ВМРО в Сърбиново от 1925 г. Тогава повторно е избран за член на ЦК на ВМРО заедно с Иван Михайлов и Георги Попхристов, а всякакви обвинения срещу него са отхвърлени, включително от Иван Михайлов.

Ген. Протогеров предприема няколко хода, които обострят обстановката:

* Подписва окръжно, с което на практика развързва ръцете за елиминирането на редица дейци на ВМРО, подозирани за съучастие в убийството на Тодор  Александров, довело до т.нар. Горноджумайски събития.

* В разрез с устава и правилника на ВМРО той назначава Иван Михайлов за секретар на ЦК, което му дава възможност да се превърне в едноличен ръководител на ВМРО – във фактически лидер на Организацията.

Малко по-късно по нареждане на Михайлов е убит третият член на ЦК - Петър Чаулев, подозиран за връзките си със съветските служби за сигурност и в организиране убийството на Т. Александров.

Заради влошеното си състояние постепенно Александър Протогеров намалява революционната си дейност. Убийството на Петър Чаулев е повод да бъде принуден от приближени на Михайлов да се оттегли от активна обществена дейност и да емигрира.

По спомени на негови съратници той е сломен от тежкото подозрение и непрекъснати нападки срещу него, отправени от привържениците на Ив. Михайлов. Това го принуждава да се засели във Виена.

Там се свързва с пълномощник на унгарското правителство, което преди Първата световна война е субсидирало ВМРО, и то възстановява довоенната субсидия на Организацията.

Тази успешна акция променя самочувствието на  ген. Протогеров, който решава да се завърне в София и да се заеме с активна организационна дейност.

Така фактически започва да се формира ново крило в Организацията, наречено „протогеровисти”.

През периода 1927-1928 г. във ВМРО практически се налага тактиката на Иван Михайлов за действане на тройки и петорки, които извършват редица атентати в Югославия и Гърция.

Конгресът на ВМРО в Сърбиново и неуспешният опит за отстраняване на ген. Протогеров

В началото на 1925 г. се свиква конгреса на ВМРО в Сърбиново, на който привържениците на Иван Михайлов правят неуспешен опит да неутрализират крилото на Александър Протогеров, който според тях остава един от подстрекателите за убийството на Тодор Александров.

Въпреки това, за членове на ЦК са избрани Александър Протогеров, Георги Попхристов и Иван Михайлов.

Ген. Протогеров поема ръководството на Солунски, Струмишки и Серски окръзи на ВМРО, но фактически инициативата във всички ръководни дейности поема Иван Михайлов, заради което отношенията между Александър Протогеров и Георги Попхристов от една страна и Иван Михайлов, от друга, се обтягат.

Междувременно Иван Михайлов започва реорганизация, с която цели засилване на дисциплината, премахване на четническото движение и налагане на терористични методи, на които Александър Протогеров се противопоставя.

През 1927 г. отношенията между Александър Протогеров и Иван Михайлов започват наново да се влошават.

Ген. Протогеров обвинява Иван Михайлов в авторитарно управление. Според него Иван Михайлов взема самостоятелно решения, като: 

• пренебрегва останалите двама членове на ЦК на ВМРО;
• променя еднолично тактиката на ВМРО;
• лично нарежда убийства на организационни членове, български политици и общественици.

Тази обстановка е повод хората от обкръжението на Протогеров да изразят мнение за преустановяване революционната дейност и търсене на нови форми на легално разрешаване на Македонския въпрос.

Иван Михайлов обвинява Протогеров, че:

• той е един от организаторите на убийството на Тодор Александров;
• той укрива информация от Разузнавателната организация;
• Масонската ложа, в която Протогеров  членува и заема ръководен пост (велик майстор), диктува  и определя твърде много от дейността му във ВМРО.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.