Каква е била дейността на Македонската българска дружина

Македонската българска дружина е формирана през 1871 г. в османската столица Цариград. Нейната цел е да подпомага българското просветно дело в Македония. В ръководството ѝ влизат: Георги Груев, Лазар Йовчев, Никола Бракалов, Станчо Брадински, Лука Моравенов и др. Сред дейците на дружината са и Стефан Бобчев, който е неин председател през 1873 г., и Иван Говедаров.

Дружината си поставя за задача да утвърждава българщината срещу ширещия се в Македония гърцизъм и да помага за разпространението на българската просвета. С апел към българските читалища и видни български общественици, дружината събира средства за изпращане на учители и книги и за издръжка на училища и бедни ученици в Македония, открива и издържа български училища в Солун и Солунско, Сяр и Серско, Петрич, Костур, Воден, Тиквеш, Куманово, Враня и други. Набавя българска учебна книжнина. От отчета пред общото събрание от 1 април 1873 г. е видно, че само за 1872 г. дружината изпраща за училищата в Солун, Сяр, Костур и околните им села 2016 книги, от тях 659 буквара, 1347 други книги, 3 карти и 7 църковни книги. Дружината издържа учителите Стефан Салгънджиев, Георги Динков, Коста Сарафов, Неделя Петкова и др.

Македонската българска дружина в своята дейност освен срещу гръцката, воюва и със сръбската пропаганда. Настоятелството на дружината заедно с Българското благодетелно братство „Просвещение“ в Цариград изпраща отворено писмо до сръбския министър-председател и външен министър Йован Маринович, в което остро се противопоставят на сръбската пропаганда. През лятото на 1874 г. след дипломатически натиск и такъв от властите, дружината е закрита.

Кой е Георги Груев?

Роден е на 12 януари 1832 г. в Копривщица, брат е на Йоаким Груев. Първоначално учи в родния си град при Найден Геров, а след това – в Пловдив. Заминава за Цариград 1854 г., където се включва в борбата за българска църковна независимост. Груев е делегат на Пловдивската епархия на Първия църковнонароден събор в Цариград през 1871 г. Влиза в ръководството и е сред основателите на създадената през 1871 г. Македонска българска дружина. През 1874 г. е избран за председател на новосъздаденото Настоятелство на бедните училища. Народната комисия, създадена от Българската екзархия, начело на която е Методий Кусев, е в основата на подготвените мемоар с проект за устройството на бъдещата българска автономна област, карта и етнографска статистика, които са представени на пълномощниците на Великите сили на Цариградската конференция (23 декември 1876 – 20 януари 1877 г.). Методий Кусев и Георги Груев оглавяват дейността по събирането и обработката на статистическите сведения, които са публикувани като подлистник в цариградския френски в-к Курие д’Ориан, а по-късно и като отделна брошура „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“.

След Освобождението Груев става председател на криминалния отдел при Върховния съд в Пловдив. Георги Груев се ползва с голямо уважение в Пловдив и областта и е избран за председател на Постоянния комитет на Източна Румелия. Заема този пост в периода от 13 октомври 1881 до 11 декември 1882 г. Умира на 22 декември 1899 в Пловдив.

Македонска дружина (Пловдив, 1880)

Македонската дружина е българска организация, основана 1880 г. в Пловдив и имаща за цел подпомагане на българската просвета в Македония. Дружината е основана по инициатива на видни граждани на Източна Румелия включително членове на избрания в Сливен Централен комитет. Организирана е по образец на цариградската Македонска българска дружина отпреди Руско-турската война.

Организацията има за цел „да спомага за нравственото и умствено въздигане на Македония“. За тази цел дружината открива клонове „навсякъде из Българско и дето има български поселения“.

Българо-македонско благотворително дружество

Основано е с цел подпомагане на българското население в Македония, останало под османска власт след 1878 г.

Първоначално благотворителнтаа организация е създадена под името „Славянско благотворително дружество“ през септември 1880 г., но тъй като не получава подкрепа от местната общественост, скоро прекратява дейността си. През юни 1881 г. се появява наследникът на дружеството – „Българомакедонското благотворително дружество“, което си поставя за цел да поддържа ученици в педагогическите училища в Княжество България и извън него. Създава се специален правилник за възпитаниците на организацията.

Целта на дружеството е записана в Член 1: „Цѣльта на Българо-Македонското благотворително дружество е да спомага споредъ силитѣ си въ просвѣтително отношение на бѣдни Македончета, като напр. да подьржа нѣкои си отъ тѣхъ въ Педагогически училища, а на други да спомага съ училищни потрѣбности и т.н.“

На 19 юли 1881 г. в настоятелството на дружеството са избрани: Григор Алексиев председател, Мане Карамфилович подпредседател, Юрдан Урумов касиер, Юрдан Иванов подсекретар, и Илия Тошев – подсекретар. През втората половина на следващата 1882 г. дружеството се преустройва и разширява целите си. На 25 март 1882 г. то избира Централно настоятелство от 15 членове, а на 1 април измежду тях е избран петчленен управителен комитет в състав: Петко Каравелов – председател, Иван Евстратиев Гешов – подпредседател, Юрдан Урумов – касиер, и секретари Христо Попконстантинов и Илия Георгов.

Комисия в състав: Константин Помянов, Димитър Македонски, Д. Оклев и Георги Разлогов изработва нов устав, в който освен поддръжка на ученици в педагогически училища, то си поставя за задача: Ако средствата му позволяват, да отвори и поддържа едно педагогическо училище в Македония. Дружеството има свои клонове, състоящи се от най-малко 25 членове.

През следващата 1883 г. за председател на организацията е избран Васил Диамандиев. В началото Диамандиев се отцепва от дружеството и създава ново Македонско дружество, което обаче още през май 1883 г. поради разногласия по повод изпращането на делегация за коронацията на Цар Александър III, се разтурва. Диамандиев успява да оглави македонска делегация, но тя не е допусната до коронацията и се връща на средата на пътя. В началото на 1884 г. Диамандиев отново е на стария си пост председател на Българо-македонското благотворително дружество. През февруари 1884 г. Българомакедонското благотворително дружество се обединява със съществуващото дружество за подпомагане на бедни ученици и се нарича Македонско благотворително дружество.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.