Каква е идеологията на ВМОК и на ВМОРО, в името на какво се борят

Основен принцип на ВМОК – революционна борба

ВМОК просъществува осем години, през които провежда 10 конгреса, организира и участва в две самостоятелни въстания:

• Четническата акция през 1895 г.
• Горноджумайското въстание през 1902 г.
• Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., заедно с дейците на ВМОРО.

С участието си във въстанията комитетът се изявява и като българска революционна организация, което се подчертава на всичките му конгреси, а не само като помощник на ВМОРО.

В периода на комунистическия режим ВМОК и неговото участие във въстанията се представяха като движения, обслужващи преди всичко двореца и лично цар Фердинанд І.

Дълги години се пропускаха други техни заслуги:

• международното налагане на Македонския въпрос;
• безпримерният патриотизъм и героизъм на върховистите, участващи в четите и във въстанията.

Първият македонски конгрес се свиква с възвание от 19 февруари 1895 г. Там са приети решения, които по характер и структура представляват устав на македонската легална организация в България.

Решенията на конгреса са „редактирани и написани” от първия председател на комитета Трайко Китанчев и „най-ясно определят неговите мисли за македонското дело”.

Приема се и „принципът за автономията”, който остава непроменен във всички статути до края на съществуването на ВМОК.

В чл. 1 на решенията този принцип се формулира като цел на македонските дружества - „придобиване за населението в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили”.

Това е най-ранният документ, в който се говори за автономията на Македония и Одринско. Целите, които си поставят ВМОК и ВМОРО, са едни и същи, като разликата е само в степента на автономност.

Вътрешната организация възприема автономията изцяло на Солунския общ конгрес на следващата година (пролетта на 1896 г.). Това подчертава в своите спомени и Гьорче Петров, когато говори за работата и решенията на конгреса - „принципът на автономията беше вече изтъкнат в София и ние говорихме по тоя въпрос изобщо”.

От цялостната дейност на ВМОК - от зараждането му през 1895 г. до разтурянето му в началото на 1903 г., може да се обобщи, че той върви неотклонно по линията на революционното действие като средство за постигане на целта.

Идеология на ВМОРО

Членовете на ВМОРО са предимно българи, живеещи в географската област Македония и по-малък брой емигранти, живеещи в България. Основният мотив на тяхната идеология е борба за освобождение на Македония от Османско владичество. Как ще се стигне до тази крайна цел разделя вижданията на нейни ръководни членове:

• Дясното крило виждат бъдещето чрез придобиване на автономия в рамките на османската империя и последващо обединение с България;
• Лявото крило предвижда придобитата автономия в рамките на Османската империя да премине в създаване на Независима македонска държава;
• Анархо-социалистическата част от това крило вижда бъдещето на тази независима държава като част от една Балканска федерация.

Какво е отношението на ВМОК и на ВМОРО към България и Българската екзархия

Третият македонски конгрес на ВМОК се произнася, че българското правителство е „наше”, а за връзките с политическите партии се застъпва становището, че комитетът не трябва „да се ангажирва с една или друга партия”, а да работи еднакво с всички.

Такова е и отношението и на ВМОРО към българското правителство и към България.

Безброй са и директните връзки на организацията с официалните български фактори, включително и с Българската екзархия

Върховният комитет съдейства на Вътрешната организация пред Българската екзархия при назначаването на организационни дейци за учители в Македония и Одринско.

Какви са средствата за борба с поробителя

Въстанието е основното средство за постигане на целите и за двете организации. Поет е пътят на подготовка и осъществяване на въстание в Македония, което в историята ще остане като Четническата акция или Мелнишкото въстание.   

През лятото на 1895 г. ВМОК  сформира четири главни отряда и 7-8 чети, които навлизат в Македония, а подобна чета е изпратена и в Одринско. Но едва ли инициаторите и участниците в Четническата акция са се надявали, че тя ще доведе до освобождението на Македония и Одринско или до прилагането на чл. 23 от Берлинския договор.

В резултат на сътрудничеството между двете организации е създаден четническият институт на Вътрешната организация.

С подкрепата на Върховния комитет и на Офицерските братства се набират и изпращат във вътрешността на Македония и Одринско подофицери от Българската армия (Христо Чернопеев, Марко Лерински и Михаил Попето), които сформират чети, играещи ролята на школи за войводите на Вътрешната организация.  

Целите, които си поставят двете организации, както бе посочено по-горе, са едни и същи, но различията са в средствата и методите за постигането им. Тези различия прерастват в стремежите на Върховния комитет той да определя времето и характера на бъдещото въстание и да бъде „върховен” ръководител не само на македоно-одринските дружества в Княжеството, но и на комитета в Македония и Одринско. В решенията на конгреса на ВМОК са формулирани и „прилагане  на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата”, а в тайните протоколи на конгреса се пояснява, че под тази формулировка се разбират „терор и въстание”.

ВМОК работи по примера на арменците, които разясняват навсякъде и особено пред дипломатите програмата и смисъла на борбата срещу поробителите.

На определен етап от разгръщането на четническото движение възникват конфликти между офицерите доброволци и войводите на четите по въпроси, свързани с военната подготовка на четите, тактиката на борбата, които са сериозна пречка за нейната ефективност.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.