Какви са основните версии за произхода на името „Македония“

В различните исторически периоди названието „Македония” обхваща различни територии на Балканския полуостров. Причините са административни, политически, икономически и демографски.

Съществуват три версии за произхода на името „Македония”.
Според някои учени то произлиза най-вероятно от гръцката дума „макеdоnos”, което означава „висок, дълг, снажен, едър, строен“. Втората версия е свързана с митологията. Според нея названието идва от Македон, който е син на Зевс и на Тия – дъщеря на Девкалион. Македон и брат му Магнит живеели в областта между планините Олимп и Пиерия в Тесалия и били „страстни конеукротители”. Трети твърдят, че Македония е получила името си от Македон, син на Еол – митичен владетел на областта Еол...
През II век преди Христа, когато е съществувала древната Македонска държава, географското понятие Македония се разширява. По това време областта се дели на Долна, Горна и Източна Македония. Долна Македония включва старата Ематия (областта между долното течение на Вардар и Бистрица) и достига до Пиерия и Соленския залив. Горна Македония е в днешна Албания, която също е присъединена от Македонската държава. При Филип II (359-336 г. пр.Хр.) се включват областите Елимея, Орестида (на север от планините Грамос), Девриоп (по течението на р. Черна), Десеретида (от Охрид до Берат в Албания) и Бордея (между Битоля и Воден). А Източна Македония обхваща областите между Вардар и Струма.
Любопитно е кои етноси са населявали Македония през различните векове. В своя труд „Македония. Етнография и статистика” от 1900 г. Васил Кънчов прави подробен исторически обзор на етническите движения и промените в етническия състав на населението в Македония – от древността до наши дни. С помощта на серия от подробни карти той очертава етническите граници, народностния бит, както и местообитаванията на различните етноси в Македония, населяващи я през историческите периоди. В раздела „Бележки за етнографските карти на Македония” той прави задълбочен коментар на базата на различни проучвания на чуждестранни учени като Франсоа Пуквил, Ами Буе, Аугуст Гризебах, Павел Шафарик, Йосиф Мюлер, Виктор Григорович, Фон Хан, Гийом Лежан, Макензи Ърби, Густав Вайганд, Хенрих Киперт и др.
Но въпросът за възникване на македонския етнос в древността е спорен и до днес. Дискусията за произхода му продължава. И тук има три основни версии за произхода на древните македонци. Първата е, че по произход са траки. Това мнение произтича от факта, че сред морето от траки възникването на друг малък етнос не е възможно да бъде обяснено по друг начин. До V в. пр.Хр. Македония е контактна зона между траки, илири и елини. Затова смесването между тези три етноса е съвсем възможно.
Според втората версия древните македонци са илиро-траки, чиято аристократична върхушка се елинизира. Защото езикът им е бил смесен говор от тези на траките и елините. По-късно настъпва елинизация на говора, но това не ги прави гърци. Във всеки случай елинистичната култура е ползвана широко от македонците. Неслучайно бащата на Александър Македонски, Филип II Македонски, е поканил за пръв учител на сина си Аристотел, роден в гр. Стагира от Южна Македония (по-специално от Халкидики).
Съвременните гръцки историци твърдят, че македонците са клон на северногръцките племена, т.е. те са по произход гърци. Това становище се опровергава от античните гръцки мислители като Демостен и Сократ, които третират македонците като „варвари“, т.е. те не ги признават за гърци. Това личи добре от филипиките на Демостен, оратор на Демократичната партия в Атина. Това е серия от речи, насочени срещу Александър по повод на завоевателните му войни срещу гръцките полиси.
Демостен казва: „Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура”. Да не говорим, че повечето гърци са смятали Александър и неговия наместник Антипатър за виновни за унищожаването на гръцките свободи както в европейска континентална Гърция, така и в гръцките колонии в Мала Азия. 

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 19.75 лв.