Какви са предпоставките за създаването на Майския манифест (1924 г.)

През периода 1924-1935 г. в СССР се води активна пропаганда за разгаряне на „световната революция”. За тази цел целият агентурен апарат на ВКП(Б) в лицето на Коминтерна е насочен към търсене на контакти с всички революционни движения по света, за да ги спечели за тази кауза. По това време ВМРО е известна като най-добре организираната и действаща национална революционна организация в Европа. Този факт привлича вниманието на дейците на Коминтерна и те упорито търсят контакти с нейни представители.

През същият период СССР се опасява също от създаването на антисъветски блок на балканските държави под влияние на Франция.

Затова Коминтернът отправя поглед към национално-освободителните движения на балканските народи с цел компартиите да ги използват като въоръжени сили срещу балканските държави в борбата им за проваляне на антисъветския блок.

Деветоюнският преврат от 1923 г. и разгромът на последвалото Септемврийско въстание, в които ВМРО взема активно участие, ясно показват, че организацията има сериозен боен потенциал. Затова комунистите правят опит тя да бъде привлечена за съюзник в техните въоръжени метежи.

Представителят на съветското правителство Черски се свързва с представителя на ЦК на ВМРО П. Чаулев във Виена и Димитър Влахов, пълномощник на организацията. Това става чрез посредничеството на Н. Харлаков, представител на БКП в комунистическия интернационал.

В разговорите участва и председателят на Македонската федеративна организация д-р Филип Атанасов.

В отговор на интереса, който СССР и западната общественост проявяват към македонското революционно движение, през септември 1923 г. ЦК на ВМРО излиза с декларация върху неговия характер.

Тя се подготвя по препоръка на Д. Влахов, който току-що се е завърнал от СССР.

През декември 1923 г. Т. Александров изработва проект за споразумение между ВМРО и съветското правителство. В него се посочва, че целта на ВМРО е обединението на Македония в една политическа единица, която впоследствие да бъде равноправен член на балканската федерация или поне в първия етап – в една югославска федерация.

За постигането на тази своя цел ВМРО разчита:

• на своите борчески сили;
• на всяка държава, каквото и да е нейното устройство, чиито интереси съвпадат с идеалите на ВМРО;
• на всички обществени организации, които ратуват за националното самоопределение, човешки права, свободи и траен мир в света.

Проектоспоразумението задължава ВМРО да работи съвместно с други революционни организации на Балканите за “федерирането на балканските държави в техните етнически граници”.

От друга страна тя полага усилия СССР да признае “ВМРО като единствена изразителка на суверенната воля на Македония”.

Накрая се съобщава, че „ВМРО с благодарност би приела материалната, дипломатическата и моралната подкрепа на СССР”.

През 1924 г. Тодор Александров и генерал Александър Протогеров се подготвят да финализират преговорите с Коминтерна. Отначало те правят опит да убедят третия член на ЦК на ВМРО Петър Чаулев от необходимостта да се установят контакти с Коминтерна, което ще съответства на новите политически реалности у нас и в Европа. Такава среща се провежда в Рим между Александров, Чаулев и Влахов. На нея според спомените на Димитър Влахов е постигнато споразумение за параметрите на преговорите с представителите на Коминтерна.

В Москва Димитър Влахов се среща със съветския дипломат Соломон Голдщайн (Черски) и представителя на БРП(к) Никола Харлаков, като води преговори по въпроса за подкрепата, която СССР може да окаже на македонската организация.

На 29-ти април 1924 г. във Виена представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов, на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн (Черски), на БКП Никола Харлаков както и Филип Атанасов от Македонската федеративна организация подписват декларация за сътрудничество.

Там македонската делегация се съгласява контролираните от нея депутати на Демократическия сговор от Пиринския край да излязат в опозиция на Цанковото правителство.

Продължителните преговори завършват на 29 април 1924 г. с подписването на декларация.

На 30 април 1924 г. двете делегации съставят „Протокол за обединение на македонското революционно движение и приобщаването на ВМРО към общобалканския революционен фронт“.

По този начин се поставят основите на Единен Македонски Революционен Фронт (ЕМРФ). Подписва се и декларация, апелираща за обединение с федералистите.

В съответствие с договореностите ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера Александър Цанков във връзка с предприетите през март под натиска на Югославия арести на около 500 дейци на Илинденската организация и на Съюза на македонските братства.

В декларацията се очертават рамките на бъдещото сътрудничество между съветското правителство и ВМРО в борбата за освобождение на Македония и създаването на Балканска федерация.

Конкретната цел е да се опровергаят съобщенията в чуждестранния печат относно реакционния и зависим характер на ВМРО и да се покаже „самостойността” ѝ особено пред СССР.

Федералистите настояват въпреки предварителната договореност този протокол да не се огласява, все пак да се намери начин да се информират чрез манифест революционните сили.

Съветското правителство подчертава пред Д. Влахов и М. Монев, че с ВМРО може да се работи съвместно само, ако тя е независима от българското правителство

Декларацията излиза от името на ЦК на организацията на почти всички европейски езици.

Основната нишка, прокарана в нея, е, че ВМРО е независима, самостойна, вътрешна организация, „в която участват всички слоеве на македонското население без разлика на народност, религия, пол и политически убеждения”.

Защо ръководството на ВМРО се съгласява да преговаря и подпише по-късно този манифест

Лидерът на ВМРО Тодор Александров се решава на преговори с Коминтерна под въздействие на редица обстоятелствата:

• Правителството на Цанков под натиска на Югославия и Гърция започва да се дистанцира от революционната организация.
• В Югославия и Гърция четите на ВМРО се преследват енергично от властите, които предприемат и масови принудителни изселвания на българското население и заместването му с колонисти.
• След подписването на Сплитската спогодба в началото на 1924 година между Италия и Югославия спира и италианската подкрепа за организацията през Албания.
• Сред дейците на македонската емиграция в България и сред много от дейците на ВМРО има сериозно олевяване и част от тях преминават към федералистите. 

Останала без сериозна политическа подкрепа, организацията осъществява контакти с болшевиките.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.