Какви са целите на Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ (1919)

След Междусъюзническата война и особено след края на Първата световна война българското население в Македония организирано се прогонва от установилите се там гръцка и сръбска власт. В България бежанците се организират около културно-просветни организации, чиито основни цели са да запазят сплотени българите от Македония в изгнание. ВМРО подпомага създаването и направлява дейността на подобните организации. В периода след 1913  г. в Македония се създават редица младежки организации, които си поставят за цел запазване на българската национална идентичност и нрави, традициите и българския език. През 1914 г. във Варна се създава първото Ученическо взаимоспомагателно дружество на младежи от Македония. Дружеството има предимно благотворителни функции, изразяващи се в събиране на средства, дрехи и храна на току-що пристигнали от Македония емигрантски семейства.

Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ е културно-просветна организация, създадена през август-септември 1919 г. от студенти, които следват в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, със задача да се бори за освобождението на Македония от сръбска и гръцка власт. Организацията престава да съществува през 1920 г. и на нейно място е образувано Македонското студентско дружество „Вардар“.

След Междусъюзническата война, и особено след края на Първата световна война, българското население в Македония  е подложено на системен терор. Студентите от Македония организират протестни митинги срещу реокупацията. В края на 1918 и началото на 1919 г. студентите от Македония в Софийския университет организират няколко протестни митинга срещу реокупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, на които са издигани искания за налагане на националния принцип при определянето на новите граници.

През август 1919 г. 517 студенти от Македония подписват Мемоар със същото искане, изпратен до Парижката мирна конференция. Създават се условия за регистриране на студентска корпорация, която приема свой устав. Член на Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ според нейния устав може да бъде всеки студент от Македония, препоръчан от двама членове, независимо от членството му в друга българска студентска организация, стига той да е съгласен с националния принцип на борба на македонските българи, залегнал в основите на дружеството. Този устав, подхождащ повече на революционна, отколкото на студентска културно-просветна организация, се обсъжда и приема като програма за обединение и борба на студентите от Македония. В изработения устав се изтъква, че целта на дружеството ще бъде в кръга на академичните му възможности, с културно-просветни средства да се бори за освобождението на Македония (чл. 1). В устава се посочва, че като част от националноосвободителното движение в своята идеологическа работа дружеството ще се придържа към следните принципи:

• Националния принцип на борбата, защото освободителното движение не е класово, съсловно или партийно, а общонародно, масово, в което всеки, без разлика на своите убеждения, се бори преди всичко за освобождение на Вардарска и Егейска Македония от чуждо робство (чл. 2);

• Принципа на самостоятелността на движението, което стои над партиите и режимите и затова на него трябва да се гледа като на един неприкосновен национален резерв, със строго определено предназначение и задачи, отричащи опитите за превземането му, откъдето и да идват те (чл. 3);

• Принципа на нравствеността и идеализма. Начело на движението трябва да стоят хора авторитетни, честни, безкористни, с високо запазен морал и идеализъм, защото движение на безнравствени основи няма пpaвo на съществуване и рано или късно умира (чл. 5);

• Принципа на единството. Всички под едно знаме, с лозунга „Свободна и независима Македония“. Той изчерпва напълно съдържанието на националноосвободителното движение и не позволява междуособни търкания за формата на устройството на Македония до момента на нейното национално освобождение (чл. 7);

• Устройството на дружеството се основава на принципа на демократическия централизъм. Според устава това обаче не трябва да се разглежда като възможност за разстройване на неговите редици и създаване на отделни самоунищожаващи се течения и групи. На дружеството е необходим дисциплиниран управителен съвет, начело с един ръководител, който да взема бързи и ефикасни решения и действия (чл. 9–10);

• Средство за пропаганда (член 9 и 10). За постигане на целите дружеството си служи с легални средства – устна и печатна пропаганда, събрания, четения на сказки, издаване на брошури, апели, позиви, както и на собствен печатен орган, уреждане на библиотека (член 14).

Бушу­ващите непосредствено след Ньойския договор разногласия сред бившите революционни дейци и лидерите на бежанските организации относно пътищата и начините на националноосвободителната борба, наличието на различни мнения и идейни течения на новия етап от нейното развитие и опитите на всяко едно от тях да спечели младежта на своя страна, внасят разногласия и разединение в редиците на току-що създаденото студентско дружество. Проведените в Софийския университет няколко събрания, на които се разглежда въпросът за запазване единството и независимостта на студентската младеж от различните идейни течения, не дават резултат.

В края на годината в дружеството настъпва разкол и в началото на 1920  г. тридесетина членове се отцепват и образуват Македонското студентско дружество „Вардар“.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.