Какво показват демографските изследвания и данни за българите в Македония през 1900 г.

За българско население в Македония ясно и недвусмислено говорят всички по-авторитетни чужди статистики, които също вземат Македония в географските ѝ граници.

Какво показват статистиките на следните автори:

• Руската статистика на княз Черкаски от 1877 г. Според нея българите в споменатите граници на Македония са близо 55%;
• Сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. - близо 68%;
• Френската статистика на Гастон Рутиер от 1904 г. - близо 53%;
• Германската статистика на Рихард фон Мах от 1906 г. - над 60%.

ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македония - близо 56%.

За най-обективна се приема статистиката на В. Кънчов. Според него в Македония са живели:

Българи …………………1 181 336

Турци ..…….………………499 204

Гърци ………………………228 702 

Албанци ……………………128 711

Власи (цинцари)…………….80 767 

Евреи …………………………67 840

Цигани………………………...54 557

Сърби……………………………..700

Други……………………………17107

Всичко..……………………..2 258 224

Както се вижда от данните на най-достоверната статистика, не се говори изобщо за македонци в пределите на Македония.

Основната маса от населението се нарича българи, които са били повече от 52% от населението.

Ако те не се смятат, а се вземат приблизителните граници на Македония, влизала в състава на Санстефанска България, и върху територията на която се изгражда ВМОРО, то по статистиката на Кънчов българите възлизат на повече от 60%, турците - на близо 22%.

СТАТИСТИКАТА ЗА МАКЕДОНИЯ ОТ 1912 г.

Официалната турска статистика и данните на проф. Йордан Иванов показват, че и по време на Балканските войни (1912-1913 г.) българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание.

Като се имат предвид българската, сръбската и гръцката статистики за населението в Македония, в доклада на известната международна Карнегиева анкета след Балканските войни се казва:

„Само българската статистика държи сметка за националното самосъзнание на населението. Сръбските пресмятания обикновено са основани върху резултатите на диалектологията и обичайното единство: повечето от тях са теоретични и абстрактни. Гръцките изчисления са още по-изкуствени, понеже за етническо разграничение те взимат влиянието, упражнявано от гръцката култура върху градското население и преживелиците и следите на класическата древност“.

Френският представител в Турция през периода от Илинденско-Преображенското въстание до Балканските войни, полковник Леон Ламуш, съобщава, че през 1912 г. в Македония съществували 1141 български училища с 1884 учители и 65 474 ученици, без да се включват българските католически училища в Битоля, Кукуш, Солун и протестантските училища.

По същото време екзархийското духовенство се състояло от 7 владици, 7 епископални (владишки) наместници и 1132 свещеници, които обслужвали 1273 черкви и параклиси.

Въпросът за броя на отделните етнически групи, населяващи географската област Македония, отдавна е обект на внимание от страна на изследователите. Тук трябва да се има предвид, че нито една статистика в миналото не работи с понятието етнически македонци и че броят на отделните етнически групи се отнася за цялата територия на географската област Македония.

Въпреки това по-голямата част от гръцкото население живее в Беломорска Македония, докато по-голямата част от албанското живее във Вардарска Македония, където впоследствие се създава днешната Р. Македония.

Сериозен недостатък на повечето от споменатите статистики е честото смесване на религиозната с етническата принадлежност или преброяване само на мъжкото население.

В края на XIX и началото на XX в. са правени различни статистики, основните от които са обобщени през 1929 г. от проф. Карл Щруп.

В турската статистика се дават също така данни и за български училища, за български учители, за български църкви.

Основните и прогимназиални училища в Македония през 1900 г. са били 1132 с 63 774 ученика и 1776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1700 ученици и 108 учители. Българските църкви и параклиси са били 1294 с 1132 български свещеници.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.

Сподели във Facebook