Кога и защо е основан Върховният македоно-одрински комитет
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Представителите на македоно-одринската емиграция в България, които са духовно свързани с българите от Македония и Одринско, решават да създадат своя революционна организация.
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е основан през 1895 г. и съществува реално в продължение на десет години (от 1895 до 1905 г.) със седалище в България и поле на действие - Османската империя.
Организацията е създадена за осъществяването на предвидената в Берлинския договор от 1878 г. широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия.
Наред с организацията на ВМОРО, създадена от революционни дейци в Македония и Одринско, се създава и организация от Македонската емиграция в България, която също си поставя за цел борба за освобождение на Македония и Одринско.
Тази организация възниква на територията на България на базата на няколко български емигрански организации:
- „Братски съюз“ и др.
За пръв председател на Върховния македоно-одрински комитет е избран Трайко Китанчев.
ВМОК е основан на конгрес, който заседава от 19 до 28 март 1895 г. в София. В него участват представители на легалните македонски емигрантски дружества в България и Румъния.
В приетия устав на ВМОК се предвижда постигане на политическа автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. За осъществяването на тази цел се предвижда да се съдейства на българските правителства за провеждане на дипломатическа дейност за постигане на единомислие на Великити сили и балканските държави по този въпрос, в противен случай да се прибегне до използване на революционни средства
Дейност на ВМОК
Революционната дейност на организацията сеизразява в:
- Четническата акция през 1895 г.;
- Горноджумайското въстание от 1902 г.;
- Участие на чети на ВМОК в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
След първоначално доброто сътрудничество с ВМОРО Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство, а през 1903 г. организацията е забранена в България, през 1905 г. се разпуска.
Военното крило във ВМОК продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 г., като след Балканските и Първата световна война част от него се влива в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации.
В приетите от конгреса „Решения на Първия македонски конгрес“, се посочват делото на Трайко Китанчев, целта на организацията и средствата за постигането ѝ. Дефинирани са следните цели и задачи:
І Цел на македонските дружества:
Целта на македонските дружества е придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили.
ІІ Средства за постигане на целта
Въздействие върху българските правителства и общественото мнение в България и Европа чрез:
- печатно слово;
- агитация в другите балкански държавици за общо действие в полза на автономията;
- агитации и митинги;
- поддържане избора за депутати в Народното събрание на ония лица, които се задължават да действуват за постигане целта на македонските дружества;
- изпращане делегати и меморандум до европейските дворове;
- изобщо прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.
Това е най-ранният документ, в който се говори за автономия на Македония и Одринско.
Този „принцип на автономията” е приет почти единодушно от делегатите (само трима от тях, между които Димитър Македонски, гласуват за приемане на цел „присъединяване към България“) и остава непроменен във всички статути на организацията до края на съществуването ѝ.
Освен легалната дейност на практика революционната тенденция напълно надделява над еволюционната.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.