.jpg)
Кога и защо е създадена „Българска матица“
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
„Българска матица“ е обществено-културна организация на българите в Османската империя, 1909–1912 г. със седалище в столицата Цариград. Първата идея за създаване на „Българска матица“ е още от средата на XIX век – през 1852 г. такъв проект правят Натанаил Бойкикев и Константин Петкович, като към тях се присъединява и Партений Зографски. Идеята не се осъществява, но скоро в Браила се създава Българското книжовно дружество. Повторно идеята за създаването на „Българска матица“ възниква и се подема през 1908 г. на страниците на периодичните издания на българите в Османската империя – солунското сп. „Културно единство“ на Антон Страшимиров, цариградския в-к „Вести“ и други. Един от инициаторите е проф. Александър Теодоров-Балан, който по това време е секретар на Българската екзархия. Поради връзките на някои от поддръжниците на идеята за „Българска матица“ с Екзархията, първоначално инициативата е критикувана от органа на Народната федеративна партия (българска секция) в-к „Народна воля“.
Първоначално „Българска матица“ се ръководи от Временна управа (отбор), председателствана от Александър Теодоров-Балан. На 27 септември 1909 г. в Цариград се провежда събрание, на което се избира Управителен съвет, начело с Анастас Наумов. През периода 1909–1910 г. „Българска матица“ създава свои клонове (местни задруги в Цариград, Кукуш, Гостивар, Струмица, Дойран, Лерин, Охрид, Щип, Одрин, Прилеп, Мехомия, Солун, Малко Търново, Битоля, село Кръстополе, Ксантийско, Скопие, Сяр, Драма, Воден, Неврокоп, село Емборе, Кайлярско и други селища в Македония и Одринска Тракия).
Първият общ събор на Матицата се провежда от 22 до 24 април 1910 г. в салона на Солунската българска мъжка гимназия. За ръководство на събора са избрани: председател Тодор Танев, подпредседател Йордан Мирчев, секретари Христо Караманджуков и Харалампи Вулев.
За председател на нейния Управителен съвет е избран Христо Далчев, бивш български депутат в Отоманския парламент от Народната федеративна партия (българска секция). Подпредседатели са: Васил Динов, Атанас Ченгелев и Вениамин Димитров, а членове – Анастас Наумов, Христо Силянов, Лазар Цунев, Вангел Попов, Д. Дяков, Васил Шанов и Христо Караманджуков. Секретар става Шанов, ковчежник е Димитър Василев. От август 1911 г. председател на Управителния съвет на дружеството е Атанас Ченгелев. Активисти на Матицата са и Георги Баждаров, Димитър Влахов, Сребрен Поппетров, Анастас Разбойников и други обществени и просветни дейци.
„Българска матица“ издава четири броя на годишник-календар „Летоструй“ (1909–1912) под редакцията на Александър Теодоров Балан.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.
