Кога и защо се съюзяват или противопоставят ВМОК и ВМОРО

Съгласуването на действията между двете организации е основният въпрос, който е разискван на заседание на Върховния комитет на 7 март 1896 г. В резултат комитетът изпраща на 20 март писмо до ЦК на ВМОРО със следните решения:

1. Само по решението на Върховния македонски комитет ще бъдат предприемани каквито и да е действия в Македония; той ще се счита единствено компетентен за определение датата за повдигание на въстание.

2. Неговите решения ще бъдат туряни в изпълнение чрез Централния революционен македонски комитет (ЦРМК); обаче ако последният намира неудобно или невъзможно изпълнението на тия решения, той съобщава това заедно с мотивите на ВМК; ако той и след това повторно изучвание и обсъждание на взетото решение и представените мотиви настоява на първото си решение, ЦРМК се задължава безпрекословно да го изпълни.

3. ЦРМК без знанието и съгласието на ВМК не ще може да влиза в споразумение нито с частни и официални лица и учреждения, нито с които и да е правителства; той не ще може да получава от тях каквато и да е помощ в пари, в оръжие или в съвети.”

Вътрешната организация упълномощава поручик Димитър Венедиков да я представлява пред комитета, като с установения контакт се цели да се постигне „хармония и съвкупност на всички действующи” за освобождението на българите в Македония и Одринско.

Разцеплението в средите на легалната организация скоро е преодоляно. Засилват се и връзките с правителството.

ВМОК снабдява ВМОРО с оръжие, боеприпаси, революционна литература, средства и др. За тази цел са използвани пунктовете по границата с Турция и революционните канали във вътрешността.

Добрите отношения обаче се редуват и с редица конфликти между двете български организации.

ВМОК прави опит да завладее и някои от пограничните пунктове с цел да разшири влиянието си във вътрешността.

Създаденото Задгранично представителство на ВМОРО в София и първите му представители Гоце Делчев и Гьорче Петров осъществяват връзката с ВМОК. Едновремено с това те са по право членове и на двата ръководни органа на революционната и на легалната организация. Тук само ще цитирам многозначителните думи на Гьорче Петров по отношение на България: „Без България не можеше да минем, за нас тя е много скъпа.”

На Петия македонски конгрес на ВМОК, който заседава от 26 до 29 юли 1898 г., основният въпрос, който е обсъждан, е за отношенията с ВМОРО, като стремежът е към постигане на така необходимото единодействие между тях. На Седмия конгрес на ВМОК се предлага съгласуване и дори сливане на двете български организации - легалната с революционната.

Сближаването на ВМОК и Вътрешната организация през времето, когато комитетът се председателства от Борис Сарафов, се отразява и в промените, които са направени в статутите на организацията в Княжеството.

Осмият извънреден конгрес на ВМОК заседава от 4 до 7 април 1901 г. в момент на нова криза в легалното движение в България. От страна на Вътрешната организация в работата на конгреса участва задграничният представител Г. Делчев.

Конгресът определя за задача на ВМОК да подпомага революционното движение в Македония и Одринско като легална организация, независима от българските правителства и политически партии.

В резолюцията се подчертава, че македоно-одринската организация (ВМОК) в Княжеството няма „да направлява и ръководи революционното движение в Македония и Одринско, което се развива при особени условия и не търпи никакви пресилвания отвън, а само да му съдейства морално и материално, като същевременно изяснява и тълкува неговите цели и стремления както пред българското, така и пред европейското общество”.

В отчета е подложена на сериозна критика дейността на ръководения от Б. Сарафов Върховен комитет, като отново един от най-важните въпроси е този за взаимоотношенията с Вътрешната организация.

Външният израз на появилите се недоразумения в края на 1900 г. става въпросът за кореспонденцията с вътрешността.

Решението кореспонденцията с Централния комитет в Солун и с пунктовите ръководители да се води от секретаря на ВМОК без посредничеството на Г. Делчев и Г. Петров, на практика игнорира задграничното представителство и това е една от причините да се стигне до разрив между двете организации.
Друг важен момент във взаимоотношенията им е свързан с решението на ВМОК от 29 ноември 1900 г. „че е повече от необходимо да влязат във вътрешността преимуществени лица, които съгласно извънредния протокол от 1 май т. г. да заемат известни райони, като се грижат за засилването на вътрешната организация, за подготвянето на населението към въстание и за осигуряването на всички шансове за добрия изход на това въстание. Тези лица ще се считат за ръководители на райони и ще отговарят за всичко останало в поверените им райони”.

Това решение фактически става причината за разрива между ВМОК и ВМОРО. Поводът е намерен две седмици по-късно, на 14 декември 1900 г., когато на разискване е подложен въпросът за нарушаването на решението на извънредния протокол от 1 май от Г. Петров, който поддържа тайна кореспонденция с ЦК, пораждаща „често най-нежелателни неща и не в интерес на делото”.

Решено е Гьорче Петров да бъде изключен от състава на комитета, а на негово място да се иска от ЦК в Солун да се изпратят двама нови задгранични представители.

Опит за доминиране на ВМОК в отношенията с ВМОРО

На 16 май 1901 г. е подписан секретен протокол като резултат от водените преговори между дейци на двете организации и групата на ген. Ив. Цончев. В преговорите участват Ст. Михайловски, Вл. Димитров, Георги Петров, Г. Минков, Ив. Кепов и д-р Д. Владов от страна на ВМОК, Г. Делчев, д-р Владимир Руменов и Михаил Герджиков от страна на ВМОРО и от трета страна - ген. Ив. Цончев и подполк. Стефан Николов.

В протокола се отбелязва, че споразумението е „по въпроса за досегашната дейност и взаимни отношения на двете македоно-одрински организации, както и за по-скорошното осъществяване крайната цел - освобождението на Македония и Одринско”.

От този важен документ се вижда отново стремежът на Върховния комитет да подчини Вътрешната организация.

След бурни и продължителни разисквания Никола Габровски изработва резолюция, която след две гласувания е приета. Тя представлява победа на привържениците на ВМОРО, като в нея се прави точно разграничение между двете организации и се определят границите на бъдещата дейност на Върховния комитет.

Съвместно участие на ВМОРО и ВМОК в македоно-одринското опълчение

Няма българин и в най-отдалеченото селище, който да не милее за съдбата на българите в Македония и Тракия. Тази констатация се потвърждава и по-късно с хилядите жертви, които дава родината по бойните полета на Тракия и Македония.

По време на Балканските войни и на Първата световна война македонската емиграция се организира на доброволен принцип в двете военни формирования, представляващи неотделима част от българската армия - Македоно-одринското опълчение през Балканските войни и 11-а Македонска пехотна дивизия през Първата световна война.

Не вярвайте на тези, които и до днес говорят, че Македония е гробницата на България. Тя е един неосъществен блян и неизпълнена главна задача по пътя на българското национално обединение.

С тази мисъл живееха и постъпваха дедите ни. Тя беше и цел на двете български организации.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.