КОГА И ЗАЩО ВЪЗНИКНА МАКЕДОНИЗМЪТ В ГЕОГРАФСКАТА ОБЛАСТ МАКЕДОНИЯ? *

Македонизмът е идеология на великосръбския национализъм и шовинизъм, която възниква след близо 50-годишен опит (1844-1886 г.) за денационализиране на българите в Македония.

За възникването на доктрината за „Македонизма“ допринасят три фактора:

1. ПО ВРЕМЕТО НА ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪЗНИКВА Т.НАР. „ЕЗИКОВ, ПОЛИТИЧЕСКИ И НАЦИОНАЛЕН СЕПАРАТИЗЪМ“

1.1. „ЕЗИКОВ СЕПАРАТИЗЪМ“

Както е известно, българският език има два говора (наречия) – източен и западен.

По времето на Възраждането, когато започва да се  формира съвременният български книжовен език, възникват сериозни дискусии между българските учители в Източна България (Мизия и Тракия) и Западна България (Македония).

Учителите от Македония като Григор Пърличев, Райко Джинзифов, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот и други протестират, че в училищните учебници се налага източният говор.

По това време на източен говор пишат Георги Ст. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и Петко Славейков.

За да успокои духовете и острите спорове, Петко Славейков започва да издава в Цариград в. „Македония“, в който се опитва да търси баланс между двата говора.

Превеждането на библията от Петко Славейков на източен български говор обаче налага окончателно „Източното българско наречие“ в книжовния ни език.

Така възниква движението на т.нар. „езиков сепаратизъм“, който създава предпоставки за налагане по-късно на „Доктрината на Македонизма“.

„Езиковият сепаратизъм“ според мен е ранна предпоставка за създаването и налагането на „Доктрината на Македонизма“ по-късно в Македония.

1.2. ВЪЗНИКВАНЕ НА „ПОЛИТИЧЕСКИ СЕПАРАТИЗЪМ В МАКЕДОНИЯ“

Възникването на организираното революционно движение в Македония след Берлинския конгрес доведе до разслоение на революционното движение на три течения:

• За присъединяване на освободена Македония пряко към България     

Привърженици на тази идея са д-р Христо Татарчев, Тодор Александров, Иван Гарванов, Борис Сарафов, ген. Александър Протогеров, Трайко Китанчев, ген. Иван Цончев, и др.

• За създаване на „Автономна македонска държава“, която при подходящи външно-политически условия се присъедини към България.

Предвид сложната политическа обстановка на Балканите (България е заобиколена от врагове с териториални претенции към Македония – Сърбия и Гърция) привържениците на това течение предлагат най-напред да се създаде „Автономна Македонска Държава“, която при удобна международна политическа конюнктура да се присъедини към България.

Водачи на това течение са Гоце Делчев, Дамян Груев, Петър Попарсов, Христо Батанжиев и др.

По този начин в Македония се формира второ движение сред революционерите на „Политическия сепаратизъм – за автономна Македония“

1.3. ВЪЗНИКВАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ СЕПАРАТИЗЪМ – „ЗА НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНСКА ДЪРЖАВА“

Третото движение се формира от сепаратисти, които се борят за създаване на „Независима Македонска държава“.

Това течение се оглавява от Яне Сандански и групата анархо-социалисти начело с Димо Хаджидимов, Гьорче Петров и Пере Тошев.

За голямо учудване ревностният борец срещу автономизма Иван Михайлов, по чиято заповед са застреляни 52 революционери – автономисти, след изгнанието му през 1934 г. в Турция, Полша и Хърватия се обявява за твърд и последователен привърженик за създаване на „Независима Македонска държава.

Така възниква в Македония и България идеята за „Македонски националистически сепаратизъм“.

2. СЪЗДАВАНЕ НА „ДОКТРИНАТА ЗА МАКЕДОНИЗМА“ ОТ СТОЯН НОВАКОВИЧ

Съгласно Сръбската национална доктрина – „Начертанието“, създадена от сръбския политик Илия Гарашанин през 1884 г., Македония е неделима част от сръбското национално териториално и духовно пространство и населението на Македония по произход е сръбско.

Повече от 50 години сръбските власти правят опити за денационализиране на българите с помощта на свои емисари – учители в Македония.

Въпреки положените уникални усилия те успяват да открият едва около 50 училища във Вардарска и Егейска Македония.

По това време Българската Екзархия успя да организира в Македония 1267 български основни училища и прогимназии, както и 11 гимназии. Този факт депримира сръбските политици. Те усилено търсят начин да приложат своята великосръбска идея - сърбизиране на българите.

През 1888 г. сръбският политик, дипломат и историк Стоян Новакович в продължение на повече от 10 години като сръбски посланик в Османската империя констатира един печален факт. Обикаляйки Македония, той посещава десетки български училища, читалища, кафенета, кръчми и с учудване констатира, че населението на Македония (Вардарска и Егейска) се декларира без принуда, свободно и с гордост, че са българи.

Тогава му хрумва идеята, че за да се денационализират българите, трябва да се приложи една нова идея, която, подкрепена с пари и някои материални облаги, да накара подкупните българи да заявят: „Ние не сме нито сърби, нито българи, а македонци“. Така възниква доктрината на „Македонизма“, която се посреща на нож от сръбските национал-шовинистични кръгове по това време.

След Втората Балканска (Междусъюзническа) война (1913 г.), окупирайки Вардарска Македония, Сръбското правителство издава серия закони и наредби, за да постигне своята цел за пряко сърбизиране на българите:

• премахва се окончанието „ов“ на българските имена;
• всички българи се задължават да се декларират като сърби;
• закриват се всички български училища и на тяхно място се откриват сръбски;
• прогонват се българските свещеници;
• правят се публични клади на български учебници и книги;
• младежите се призовават за войници в сръбската армия.

До Втората световна война опитите на сърбите да денационализират българите са безуспешни.

По това време Югославската комунистическа партия (ЮКП) прозорливо приема „Доктрината за Македонизма“ на Стоян Новакович, обличайки я в комунистически идеологеми.

2. РОЛЯТА НА КОМИНТЕРНА ЗА НАЛАГАНЕ НА „МАКЕДОНИЗМА“

След вземане на властта от Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) през1918 г. по време на Октомврийската революция се пристъпи към създаване на Коминтерна (Втори комунистически интернационал).

Основната цел на Коминтерна е:

• Да създава и организира комунистически партии във всички страни по света;
• Да обединява комунистическите партии от всички страни по света;
• Да финансира комунистическите партии по света;
• Да подготвя и ръководи националните революции в различните страни по света.

За генерален секретар на Коминтерна е избран българинът Васил Коларов (емигрант в СССР по това време).

През 1934 г. в Коминтерна се дискутира т.нар. „Национален въпрос“ по света.

Виждайки безсилието на асимилаторската политика на Сръбските правителства, ръководството на ЮКП начело с Йосиф Тито виждат в „Доктрината за Македонизма“ практично и надеждно средство за дистанциране на българите между Македония и България.

Затова те приемат доктрината на Новакович за македонизма, като предлагат двата нейни компонента за съществуването на „Македонска нация“ и „македонски език“ да се обсъдят в Коминтерна.

Те внасят в секретариата на Коминтерна предложение да се обсъди и приеме Резолюция, в която да се признае съществуването на  „Македонска нация“ и „Македонския език“.

По това време в Москва пристига от Берлин Георги Димитров (след съдебния процес за пожара в Райхстага) и приема от Коларов поста генерален секретар.

И двамата са комунисти (денационализирани българи), които не се интересуват от българския национален идеал и национална кауза.

Коминтерна гласува Резолюцията. По този начин комунистите по света признават съществуването на „Македонска нация“ и „Македонски език“                                      

Тази резолюция по-късно доведе до неприятни последици за България.

След окупацията на България от Червената армия и създаването на прокомунистическо правителство в София, ЮКП начело с Тито постави чрез СССР и ВКП(б) искането България да приеме официално резолюцията и да подпомогне югославските власти за  македонизиране на Пиринския край.

С посредничеството и натиска на Сталин Георги Димитров, вече като министър-председател на България, се втурва да изпълни наредбите на Сталин. Ръководството на БКП взема решение за македонизация на Пиринския край.   

Започва един кървав процес на македонизация. Всички, които отказаха да приемат, че са македонци, бяха малтретирани, а 147 души, бивши ръководни дейци на ВМРО (войводи и революционни работници), са избити без съд и присъда.

В Пиринския край са принудени да приемат македонска национална принадлежност 187 000 чистокръвни българи.

Това е едно от най-големите национални предателства в българската национална история.

През 1948 г. Югославия е изключена от Коминформбюро. Нито един от водачите на БКП не намери сили да поиска ревизия на антибългарското решение по Македонския въпрос.

Едва след смъртта на Йосиф Сталин и Хрушчов Леонид Брежнев изслуша доводите на Тодор Живков и му разреши да се разясни истината по т.нар. „Македонски въпрос“. 

Така за Македонския въпрос ЦК на БКП взема специално решение като го отчита за груба грешка.

*Подробности може да намерите в 10-томната „История на българите в Македония“ от акад. Григор Велев.

Предстои да бъдат публикувани още текстове по темата от акад. Григор Велев.