Кога се създава Коминформбюро и защо БКП преосмисля отношението си към Югославия
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Коминформбюро (Комунистическо информационно бюро) е наименование на консултативния съвет на организациите на комунистическите и работническите партии. То е замислено от Сталин, за да координира действията между комунистическите партии под съветско ръководство. В резултат на това Коминформбюро се пръвръща в средство за прокарване на съветски интереси и налагане на сталинизъм.
Това е първият официален форум на международното комунистическо движение след разпускането на Коминтерна, утвърдил се в новата международна политическа реалност след края на Втората световна война.
Коминформбюро е организация на комунистическите партии, контролирана от Комунистическата партия на Съветския съюз.
Тя е създадена през септември 1947 г. на Конференция на комунистическите партии в курортния град Шкларска Поремба, Полша, свикана по инициатива на съветския лидер Йосиф Сталин в отговор на опитите на някои източноевропейски правителства да се отклонят от поетия политически курс и участието им в Парижката мирна конференция и Плана „Маршал“.
Първоначално седалището на Коминформбюро е в Белград (тогава столица на Народна федеративна република Югославия). След изключването на Югославия от Коминформбюро за титовизъм през юни 1948 г. седалището и е преместено в Букурещ (Румъния).
Организацията има собствен вестник на име За дълготраен мир, за народна демокрация!, който пропагандира обединението на комунистическите партии под директивите на Съветския съюз.
В Коминформбюро официално членуват следните партии:
- Българска комунистическа партия
- Чехословашка комунистическа партия
- Френска комунистическа партия
- Унгарска работническа партия
- Италианска комунистическа партия
- Полска обединена работническа партия
- Комунистическа партия на Съветския съюз
- Югославска комунистическа партия (изключена през юни 1948 г.).
Коминформбюро е разпуснато през 1956 г. след подновяването на приятелски отношения между СССР и СФРЮ в процеса на десталинизация.
В този период под въздействието на външни и вътрешни фактори ръководството на БРП(к) е принудено да актуализира водената до момента политика по македонския въпрос.
През юни 1948 г. в Букурещ е проведено второто заседание на Коминформбюро:
- приета е резолюция за осъждането и изключването на Югославия;
- обвинява се ЮКП, че е поела „пътя на откъсване от социалистическия фронт“ и е преминала „на позициите на национализма“.
Водещият българската партийна делегация Трайчо Костов подчертава:
„Ние се задължихме по съвета на съветските другари да съдействаме за развитието на македонско национално съзнание... но трябва ли да се кара населението от Пиринския край да се откаже от своя роден български език... Част от населението не само на Пиринския край, но и на Вардарска Македония, продължава да се чувства българско и да говори български език“.
От името на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов предлага Коминформбюро да обсъди македонския въпрос и българо-югославските отношения, разчитайки на по-благоприятно третиране на България в условията на разрив с Югославия.
Съвещанието обаче не приема българското искане.
Коминформбюро не се съмнява, че в недрата на Югославската компартия има достатъчно здрави елементи... верни на единния социалистически фронт, чиято задача е накарат партийното ръководство да скъса с национализма или да го смени и издигне ново.
Българските комунисти възприемат тази оценка и се надяват, че конфликтът няма да излезе от партийните рамки.
На това съвещание се ражда и тезата за Врага с партиен билет.
След изключването на ЮКП от Коминформбюро през 1948 г. в НP Македония още по-упорито започва да се провежда политика за насилствено денационализиране на българското население и се разпалва националиъзм и великодържавен шовинизъм с цел да се противопостави населението в НP Македония на българския народ.
За съжаление грубото изопачаване на историческите факти и клевети срещу българския народ продължават.
Това е повод ЦК на БКП да се обърне към БАН да подготвят една обективна историко-политическа справка по македонския въпрос. Тази справка обаче се представя само на партийни събрания и не бе допусната за информиране на българския народ.
СССР предприема първи стъпки към създаване на блока на социалистическите страни
Започва постепенното формиране на Източния блок. Първата стъпка е насочена към по-голямо координиране на политическата дейност. Москва внушава, че разпокъсаността е вредна и трябва да се преодолее чрез доброволна координация на действията.
Като пример е посочена Югославия и това засилва авторитета на нейния лидер Йосип Броз Тито. Той все повече се оформя като конкурент на Сталин, стремящ се към повече самостоятелност. Това създава заплаха за съветската доминация в Източна Европа в момент, когато Западът бързо се сплотява.
В началото на 1948 г. конфликтът между двамата лидери става явен и довежда до изключването на Югославската комунистическа партия от Коминформбюро през юни с.г.
Сталин заклеймява и националния път към социализма, обезсмислен от развитието на международните отношения и създаващ условия за отслабване на съветския контрол върху Източна Европа.
Поставя се началото на нова линия – преход към уеднаквяване на политическите системи в Източна Европа с модела, по който през 30-те години е изграден социализмът в СССР.
СССР се стреми да противопостави на Запада сплотен около Москва блок, а ударът срещу ЮКП служи за сплашване и дисциплиниране на останалите комунистически партии.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който в момента се предлага в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 21.25 лв.