Кога възниква идеята за създаване на Балканска федерация

Идеята за създаване на Балканска федерация е твърде стара. Тя често е предлагана като решение на Източния въпрос. Всъщност връзката между Източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за Балканска федерация като визия за регионално развитие се налага някак от само себе си.

Тази връзка присъства в повечето от проектите за Балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци.

Можем да посочим няколко коннкретни проекта, свързани с Руската империя:

• Проектът на Ригас Фереос;.
• Гръцкият проект на Екатерина Велика;
• Проектът на Адам Чарторийски;
• Проектът на Йоанис Каподистрияс.

Български революционери, привърженици на идеята за Балканска федерация

Тази идея възниква у българските първенци в резултата на няколко фактора:

• От централното географско положение, което заемаме на Балканския полуостров;
• от стремежа на българския обществен елит да интегрира България в общите европейски и регионални тенденции и процеси.

Съпричастни на идея за Балканска федерация в  България са по-голяма част от дейците на национално-освободителното ни движение. 

Георги Раковски пръв заговаря за Балкански съюз. 

Любен Каравелов е пръв сред българските възрожденски водачи, който въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация. Васил Левски също изработва свое виждане за държавното устройство на Балканите след премахването на османската власт над християнските народи. Левски обаче говори за Балканска република и това дава основание на много изследователи да смятат, че той е бил привърженик на една по-радикална и прогресивна форма на балкански федерализъм.

Христо Ботев е последният представител на голямото поколение революционни водачи-идеолози, който подкрепя тази идея..

Захари Стоянов е продължител на Каравеловата линия в българската политическа мисъл и изтъква това при всеки удобен случай.

Идеята за Балканска федерация сред българските политици след Берлинския конгрес

Федеративната идея за обединение на Балканите в една държава е залегнала в основата на БТЦРК и в програмите на вестниците „Независимост“, „Борба“ и „Свобода“.

Привърженици на федеративната идея в България са и тесните социалисти, начело с Димитър Благоев и широките социалисти, начело с Янко Сакъзов.

Тази федеративна идея се споделя и от Радикалдемократическа партия, в идейната основа на които ляга именно федеративната идея.

Последователи на идеята са радикал-демократите Найчо Цанов и Тодор Влайков, те строго и последователно отстояват своите федеративни възгледи.

Страстни защитници на идеята са и българските политици Александър Стамболийски и Кимон Георгиев.

Влиянието на федеративната идея е силно и сред останалите балкански народи, съседи на България.

Виден привърженик на балканския федерализъм в Сърбия са Светозар Маркович, Леонидас Вулгарис от Гърция, Йон Гика, Йон Братиану, Николае Балческу от Румъния.

В различно време и по различен повод за Балканска федерация са се изказвали Лайош Кошут, Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Уинстън Чърчил, Карл Маркс, Владимир Ленин и др.

Тези силно значими исторически личности са виждали Балканската федерация като единственото правилно решение на Балканските проблеми.

В заключение може се каже, че федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления, съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи, проникващи от прогресиращия Запад.

Като политическа тенденция федерализмът проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който в момента се предлага в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 21.25 лв.