Когато фактите говорят…

Том VI от „История на българите от Македония“ вече е в ръцете на читателите. Този път във фокуса на вниманието на автора са животът и борбите на българската младеж във Вардарска и Егейска Македония, както и на българските младежи от Източна Тракия след Берлинския конгрес, и главно след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г., който слага край на Втората балканска война.

За пореден път акад. Велев доказа, че със силата на фактите може да се постигне безкомпромисна вярност към историческата истина. Благодарение на предаността на автора към националните ни интереси, многостранната му информираност и огромният труд, който е положил, днес отново оживяват личностите, борили се самоотвержено в защита на българската национална идентичност в Македония. 

В огромния масив от информация, който е на ваше разположение, със сигурност ще откриете непознати и интересни факти. Предлагаме ви някои от тях.

Знаете ли, че…

* В историята за мобилизацията на българската младеж от Македония през 1913 г. се срещат забележителни прояви на героизъм. Според Кирил Пърличев около 10 хиляди младежи в Крагуевац са отказали да постъпят на служба в сръбската войска, като са се укрили в горите или са избягали в България, Албания и (малка част) в Гърция. Започват разследвания, повече от 100 души изчезват безследно, а 22-ма от отказалите да дадат клетва умират след побоищата. Нито един младеж обаче не дава клетва за вярност към Сърбия. Българските младежи от Щипско, Радовишко и Тиквешко също оказват съпротива срещу опита на сърбите да ги мобилизират. А в г. Велес през 1914 г. е създаден „Комитет на дезертьорите“.

* След пътуване до Македония Петко Р. Славейков участва в основаването на Българската гимназия в Одрин през 1874 г., където се бори с гръцкото влияние върху българите. За статията „Двете касти и власти“ във в. „Македония“ е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.

* През 1871 г. в османската столица Цариград е създадена Македонска българска дружина, целяща да подпомага българското просветно дело в Македония. В ръководството ѝ влизат: Георги Груев, Лазар Йовчев, Никола Бракалов, Станчо Брадински, Лука Моравенов и други. Сред дейците на дружината е и Стефан Бобчев, който е неин председател през 1873 г. Дружината си поставя за задача да утвърждава българщината срещу ширещия се в Македония гърцизъм и да помага за разпространението на българската просвета. Възниква като опит за противовес на гръцката Македонска дружина.

* Петко Каравелов, брат на писателя Любен Каравелов,  е подпомагал всяка инициатива, свързана с освобождаването на Македония. Неслучайно в речта си пред събралото се мнозинство в Пловдив след обявяване на Съединението се провиква: „Да е хаерлия. Тази година се съединихме с Източна Румелия, утре – с Македония.“

* На 26 декември 1884 г. в Русе е основано Българо-македонско благотворително дружество с председател Христо Иванов. Основна задача на дружеството е да се събират средства за подпомагане революционните дейци на Македония, както и на бежанците в България.

* След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. възниква въпросът за съединение на Македония. В името на тази голяма национална цел се насочват политическите действия на всички възрожденски дейци и на някои политици. Затова Димитър Петков се включва в ръководството на първата организация, макар и благотворителна – за подпомагане на нашите братя в Македония.

* В края на 1890 г. е формирано Македонското студентско дружество „Дружба“. Това е асоциация на българските студенти и интелектуалци от Македония в София. Сред по-видните членове са: Даме Груев, Христо Коцев, Никола Дейков, Никола Наумов. През есента на 1894 г. Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.

* Трайко Китанчев в края на 1894 г. става председател на емигрантската македонска организация „Братски съюз“. Той е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет.

* Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ е културно-просветна организация, създадена през август-септември 1919 г. от студенти, които следват в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със задача да се бори за освобождението на Македония от сръбска и гръцка власт. Студентите от Софийския университет създават „Македонското студентско дружество „Вардар“. През 1920 г. то наброява 517 студенти, родом от Македония. През 1922 г. второ подобно ядро е създадено и в гимназията в град Прилеп.

* След 1945 г. Иван Михайлов се превръща в символ на вечната македонска борба за свобода. Хиляди българи от Вардарска Македония са избити като ванчомихайловисти, десетки хиляди преминават през лагерите на Тито. И докато в България комунистите се надпреварват да извършват погроми над българщината, тихо и упорито, вече не с пистолет, а с перо, Иван Михайлов продължава борбата. И в изгнание Михайлов издава много брошури статии, както и няколко книги.

* Мара Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация, известна като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея през 1928 г. атентат срещу Велимир Прелич – сръбски прокурор, след което се прострелва в гърдите.

* През 1923 г. в Русе е създаден Македонският младежки културно-просветен съюз в България (ММКПС). Съюзът обединява македонските младежки дружества от Петрич, Кюстендил, Горна Джумая, Дупница, Радомир, Стара Загора, Варна, Русе, Лом и Видин, като особено активно е варненското дружество „Братя Миладинови“.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.