Кои са хората, създали Съюза на македонските младежки организации

Димитър Томалевски

Димитър (Митко) Христов Томалевски е български общественик, деец на Македонския младежки съюз и на Вътрешната македонска революционна организация.

Роден е през 1892 г. в българско мияшко семейство в град Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Христо Димов Томалевски е предприемач, по произход от Галичник, а майка му Коца Георгиева Гарска от Гари. Нейният баща Гьоре работи като дограмаджия в Скеча и там оглавява българската църковна и просветна борба, като отваря първата църква и училище. Негови братя са видният деец на ВМРО Наум Томалевски и писателят есеист Георги Томалевски.

Димитър Томалевски е сред учредителите на Македонския младежки съюз и влиза в ръководството на организацията.

След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 г. подкрепя протогеровисткото крило на ВМРО.

Димитър Томалевски е нападнат и ранен през септември 1932 г. от привърженици на михайловистите, след което бяга от България.

Умира през 1964 г. в София.

Страхил Развигоров

Страхил Михайлов Развигоров, с псевдоним Младен, е български адвокат и революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония, офицер от Българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.

Роден е през 1897 г. в Щип в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си, през 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което постъпва във Военното училище в София. През 1922 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Участва в Първата световна война като български офицер. Член е на Македонското студентско дружество „Вардар“, включва се активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1924 г. е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 г. поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 г. заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията – длъжност, която заема до април 1932 г. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. и забраната на ВМРО е интерниран в град Елена, където също работи като адвокат. При освобождението на част от Вардарска Македония през 1941 г. Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат. След 1944 г. Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в националноосвободителното движение в Македония. През юли 1946 г. е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария: „...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев“.

Предполага се, че умира през 1948 г. в Пазарджишкия затвор или в лагер край Пазарджик. Погребан е в София.

Иван Трифонов

Иван Трифонов Марковски е български военен и деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода. Роден е в село Бабчор, Костурско.

Завършва Солунската българска мъжка гимназия, а покъсно и Военното училище в София. Участва в Първата световна война като офицер от Българската армия. След войната поддържа близки приятелски отношения с Илия Кушев и Петър Шанданов, като и тримата членуват във Военния съюз. Включва се и в легалната дейност на македонските бежанци в България. През 1923 г. е избран за член на управителното тяло на Македонския младежки съюз. Живее и работи в Дупница, като е близък с Таско Стоилков. През 1929 г. е избран за член на Националния комитет на Македонските братства в България.

Страхил Топуков

Страхил Топуков е деец на ВМРО и български журналист. Син е на Зоица Топукова – сестра на видния войвода на ВМРО Славчо Абазов. Войводата Абазов прибира в София племенника си Топуков и го посвещава във дейността на ВМРО. Именно в стаята на Топуков (на ул. „Веслец 55“, София) стават много от частните срещи на Славчо Абазов с други дейци на организацията.

Член е на Централно управително тяло на Съюза на македонските младежки организации. По-късно става репортер на в-к „Македония“. Участва в убийството на Васил Пундев, но е оправдан и освободен.

Димитър Михайлов

Димитър Михайлов (или Михалев) е български революционер. Серски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в Сливен. Става четник в четата на Михаил Даев от ВМОРО през периода 1905–1906 г. През 1907 г. Михайлов е избран за войвода в района на Дряново и Мъклен, които страдат от чести нападения на гръцки андарти под водачеството на Андреас Макулис.

Христо Тасев

Христо Тасев, известен като Ристе Църнио, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е в прилепското село Вогяни. Влиза във ВМОРО и става нелегален четник при околийския войвода Велко Марков. Оцелява в сражението при Ракитница на 10 юни 1902 г., в което загива войводата Марков.

По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. е войвода на шестия отряд с въстаници от Вогяни и Бела църква, който защитава прохода Павлева чешма, край Крушево.

Димитър Яранов

Димитър Атанасов Яранов (1909–1962) е виден български географгеоморфолог и тектоник, професор в Софийския университет. Роден е на 21 октомври 1909 г. в Солун. Син е на учения и революционер Атанас Яранов. Завършва география през 1933 г. в Софийския университет. От 1933 до 1935 г. специализира в Берлинския университет, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 г. е избран за доцент, от 1938 г. е извънреден, а от 1946 г. – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 г. чете лекции в Сорбоната в Париж, 1942 г. – в Хумболтовия университет в Берлин, а от 1946 до 1948 – в Скопие. През периода 1942–1944 г. Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания. От 1949 до 1959 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Пише статии в сп. „Македонски преглед“, а от началото на 1938 г. е секретар на Македонския научен институт (МНИ). През 1942 г. Димитър Яранов повторно е избран за секретар на МНИ. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е уволнен от Софийския университет заради „фашистка“ дейност. През 1946 г. МНИ публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като българско население, македонски българи и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини. Димитър Яранов умира на 14 август 1962 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.