.jpg)
Кои са най-популярните български революционери публицисти – членове на ВМРО (1919–1934)
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
След учредяване на ВМРО нейните ръководители започват да организират и провеждат своята пропаганда в няколко вестникарски издания. В тях се открояват имената на някои публицисти. Кои са най-видни от тях:
Роден на 8 септември 1892 г. в Дупница, в семейството на Александра Пундева и Марин Пундев, виден педагог, четири години директор на Солунската българска девическа гимназия, активен участник в дейността на ВМОРО.
През 1912 г. става четник на Васил Чекаларов. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Първа дебърска дружина и в Първа рота на Пета одринска дружина. Отличен е с орден „За храброст“. Завършва Скопската школа за запасни офицери. Като офицер се бие на Румънския и Македонския фронт през Първата световна война. Попада в плен, но успява да избяга.
От 1921 г. е учител по литература в Първа мъжка гимназия в София. Специализира във Виена и пише поредица от литературни изследвания и критики. Член е на Дружеството на софийските журналисти, на Писателския съюз, на Международния съюз на писателите, на Управителния съвет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на Българския ПЕН клуб.
През 1923 г. Васил Пундев оглавява чета на ВМРО в Западна Македония. След завръщането си е начело на литературния отдел на в-к „Слово“. От 1926 г. е редактор, а от 1928 г. е главен редактор на в-к „Македония“. При обсъждането на кандидатурата му в ЦК на ВМРО е повдигнат въпросът дали е редно немакедонец да заеме този пост, но е защитен от Иван Михайлов: „Що се отнася до въпроса дали Васил Пундев ще бъде удобен да дойде в редакцията на в-к „Македония“, понеже не е македонец, нека ви заявя тук най-чистосърдечно, че ако се касае за това, кой е направил повече за Македония – дали аз, оладжак член на ЦК, или Васил Пундев, – заявявам, че той е направил повече, защото до настоящия момент аз не съм влизал още в Македония, а Васил Пундев отиде с пушка в ръка като обикновен четник. Нека посмее някой да повдигне тоя въпрос и аз ще му отговоря лично“.
След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 г. Васил Пундев, заедно с директора Георги Кулишев и редактора Никола Джеров в знак на протест напускат редакцията на в-к „Македония“, като издават прощален дублиращ брой № 615. Пундев започва да издава протогеровисткия в-к „Вардар“, който води борба с михайловисткото крило във ВМРО.
Васил Пундев е изпратен от ръководството на ВМРО (протогеровисти) да преговаря с Йордан Гюрков за възстановяване на отношенията между двете фракции. Но на 4 март 1930 г. Пундев е застрелян от упор, заедно с телохранителя си Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание, в София. На 22 март 83 учени, художници, писатели, артисти и композитори подписват протестен апел, в който изказват възмущението си от убийствата по софийските улици. На погребението на Пундев надгробни слова изказват Тодор Влайков, Асен Златаров и други. Петър Шанданов пише в спомените си следното: „С това убийство Иван Михайлов издълба между нас и него още по-непреходима пропаст. Почти всички ние решихме, че нямаме право на живот, след като загина в защита на правдата и истината най-безкористният борец в македонското освободително движение – Васил Пундев“.
Роден е през 1872 г. в неврокопското село Осиково. Син е на просветния деец Илия Пасков. През 1893 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През 1897/1898 г. завършва Историко-филологическия факултет, клон история, на Висшето училище в София.
Присъединява се към ВМОРО. Избран е за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Недялко Дамянов, Аце Дорев, Георги Пешков и Георги Попхристов. След арестуването на Дамян Груев, през 1900 г. изпълнява ръководна длъжност в IV революционен окръг. През август 1900 г. Пасков при разкритията на предателя поп Ставре е арестуван и осъден на 12 години затвор. През 1902 г. е амнистиран и изселен в Неврокоп, където продължава да се занимава с революционна дейност. При опит за арест става нелегален. Заминава за Одринско, изпратен от Централния комитет на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива и е избран за негов председател.
В Битоля с Михаил Герджиков редактират в-к „На оръжие“. Деец е на Демократическата партия и от 1895 до 1897 г. е отговорен редактор на в-к „Знаме“. След Илинденско-Преображенското въстание Пасков се установява в София и от 1904 г. редактира сп. „Революционен лист“.
Пасков е сред противниците на Сандански. От ноември 1907 г. заедно с Пейо Яворов и Петко Пенчев редактират в-к „Илинден“, който излиза до средата на 1908 г. Скоро обаче напуска редакционния му комитет, за да няма подозрения, че Демократическата партия, на която той е виден член, се намесва в македонските работи. От 1908 до 1924 г. е главен редактор на в-к „Пряпорец“. Член-учредител е на Македонския научен институт и член на Илинденската организация. Един от председателите на Дружеството на столичните журналисти. Умира на 9 септември 1934 г. в с. Лъджене.
Григор Василев е роден на 6 юли 1883 г. в село Радово, Трънско. Учи право в Софийския университет и завършва в Женева през 1904 г. Участва активно в Македонското революционно движение.
Редактира в-к „Илинден“, както и в-к „Пряпорец“. През 1925 г. е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“. През периода 1930–1931 г. е министър на земеделието и държавните имоти. През 30-те години Василев е редактор на сп. „Българска земя“ (1931– 1932) и „Нация и земя“ (1933–1934). Григор Василев умира на 7 ноември 1942 г. в София.
Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов)
Пейо Яворов е войвода на ВМОРО, смятан за един от най-големите български поети на XX век.
Роден в град Чирпан на 13 януари 1878 г. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 г. работи като телеграфопощенец.
През 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. От 1901 до 1902 г. редактира нейния легален орган в-к „Дело“. За пръв път влиза в Македония като четник през 1902 г. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904).
Първоначално е редактор в различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение: „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във в-к „Глас македонски“.
През март 1908 г., по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното Задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО. През 1914 г. участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно сп. „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 г. е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси: „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 г. е равносметка на поетичния му път, сравняван с този на Христо Ботев.
При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Награден е с кръст „За храброст“. Става първия кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 г. В кръга „Мисъл“ той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява – той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 г., когато частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е скрито много години от социалистическата историография.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.
