Кои са застъпниците на идеята за създаване на Македонска нация

След края на Балканските войни в състава на Кралство Югославия е образувана Вардарска бановина, българският език е забранен да се изучава в училищата, както и да се употреба, а на негово място се налага задължителното изучаване на  сръбския език.

В Егейска Македония гръцката държава обявява населението, говорещо български език, за гърци българофони, по-късно като славофони.

Тази ситуация благоприятства прокарването на идеята на Коминтерна за решаване на македонския въпрос по метода на Пилат Понтийски, използван от Стоян Новакович чрез неговата доктрина за „македонизма”.

През 1934 г. Коминтернът официално обявява с декларация необходимостта от създаване на „македонска нация”, като единствена възможност за решаване на македонския въпрос. Документът е изготвен в Москва с помощта на Георги Димитров и Димитър Влахов.

Идеята на двамата комунистически лидери е по този начин да поставят основите за създаването на свободна и независима Македония в нейните географски и икономически граници и нейното конструиране в самостоятелна политическа единица, която да влезе в бъдещата Балканска Федерация.

Погледнато в исторически план документът на Коминтерна има за цел да узакони съществуването на македонска нация.

Първоначалната идея е за създаването на единна нация, съставена от всички етнически елементи, които да образуват самостоятелна република в бъдещата Балканска федерация.

В действителност македонската идентичност се приема единствено от етническите българи, населяващи Вардарска Македония, която е в състава на Кралство Югославия.

Развитието на процеса е в резултат на тогавашната югославска политика, целяща елиминирането на българската национално самосъзнание в населението на Вардарска Македония и заменянето и със сръбска.

Под влияние на Коминтерна  и с активно съдействие на БРП (к) сред македонските комунисти се насажда идеята за създаването на отделна „македонска нация”. За реализирането на тази идея допринасят и някои ренегати комунисти като Димитър Влахов член на ВМРО (обединена).

В началото идеята е приета от доста български революционери като Петър Чаулев, Павел Шатев, Владимир Поптомов и Тодор Паница.

Много бързо обаче някои от тях се отдръпват поради несъгласие с политиката на отричане на българското етническо самосъзнание на населението на Македония.

Югославската комунистическа партия успя да прокара в Коминтерна идеята за създаване на македонска нация, като опит за разрешаване на взаимните претенции на българи и сърби към населението на Македония от славянски произход.

Решението на Коминтерна по македонския въпрос се приема от БКП и прокарва като основна линия на поведение в нейната политика по този въпрос.

Идеята за създаване на македонска нация за пръв път се появява сред македонските комунисти, начело с Димитър Влахов, публицист и революционер, една от водещите фигури в създадената по-късно ВМРО (обединена).  

Комунистите, членуващи във ВМРО и ВМРО (обединена), са против анексирането на Вардарска и Егейска Македония от България, взимайки предвид голямата етническа разнородност на населението на Македония.

Според тях единствен изход от ситуацията представлява обединението на всички етнически групи в една – „македонска нация”, което да улесни установяването в бъдеще на Македонска държава в проектираната вече Балканска федерация.

Основните поддръжници на създаването на македонска нация са лявото крило на ВМРО,  което се оформя в Серския революционен окръг под водачеството на Яне Сандански и идеолога на лявото крило Димо Хаджидимов и Македоно-одринската федеративна организация.

През 1924 г. настъпва разрив между левите и десните във ВМРО, което води до заговора и убийството на лидера Тодор Александров и окончателното изгонване на левичарите от партията.

Малко след това левите сили се отцепват и  създават нова партия - ВМРО (обединена), в която се включват и бивши членове на други партии.

Българската комунистическа партия се превръща в движеща сила на идеята за „македонска нация”. Тя създава стабилни връзки с комунистическите структури в България и в Кралство Югославия.

На следващата година е изготвен процес срещу БРП (к) по ЗЗД, който осъжда ръководителите на партията за антидържавна и прокомунистическа политика, целяща да измени границите и откъсне територии от Царство България чрез насилие.

След процеса и малкото останали членове в двете организации се отдръпват, което слага и край на съществуването на организацията.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.