Комунистическата партия и скопската пропаганда за ролята на ВМОК

Комунистическата партия на Македония обвинява ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов след 1918 г. , че продължават делото на върховизма.

Късният идеолог на лявото движение и участник в управлението на комунистическа България Христо Калайджиев пише: „Искаха да убият или най-малко да парализират нашето македонско съзнание или чувство, да убият в нас идеите на Гоце, да ни обвържат с тяхната завоевателна политика, да обвържат македонското дело за тяхната колесница, да ни направят мост, през който да мине великобългарската идея за създаване на Велика България и хегемония на Балканите... Кои са печалните герои в тая печална картина? Те са същите, които обявиха Гоце за предател, Яне — за турчин, Хаджията — за родоотстъпник. Те са същите, които предизвикаха Мелнишкото и Горноджумайското въстание, които предизвикаха преждевременното Илинденско въстание, по чиито внушения станаха Магарешките атентати в навечерието на Балканската война, които сключиха договора за подялба на Македония, които си играеха с автономния принцип... Фердинанд [...] бе душата на тая политика.”.

Тази позиция на българските комунисти, родени в Македония, е подчертано антинационална.

Опитите им да дистанцират национално-освободителната борба в Македония от Българската национална идея за Обединена България обслужва Сръбските и Гръцките национални интереси.

Тази тяхна позиция се стреми да не позволи създаването на една голяма България, която няма да може да бъде пионка в политическите игри и машинации на Великите сили, нито на користните интереси на нашите съседи.

По този начин тези комунистически дейци, превръщайки се в агенти и проводници на съветската геополитика на Балканите, застават открито против интересите на собствения си народ и държава.

Ние сме свидетели как след налагането на комунистическия режим в България и Югославия едностранно се пропагандира гледището на левичарите по отношение на македонското освободително движение, а именно че ВМОК има изцяло негативна роля за решаването на Македонския въпрос.

Върховният комитет е определян като инструмент на българската буржоазна държава, сравняван е с гръцката и сръбската въоръжена пропаганда в Македония, които са пряко спонсорирани от правителствата на двете страни и всячески се стараят да разрушат ВМОРО, понятието „върховизъм“ е изравнено с „великобългаризъм“.

Становище на скопската историография по отношение на ВМОК (1945-1991)

Скопският историк Драган Ташковски пише: „Привидно прифаќајќи jа револуционерната парола „Македониjа за македонците“, а всушност целеjќи Македониjа за Бугариjа, бугарската влада и двор преку своите македонствувачки орудиjа во Врховниот комитет не само што успеа да ликвидира голем броj македонски патриоти во самата револуционерна организациjа кои отворено и краjно решително се спротивопоставиjа на ваковото мешање од надвор, туку и постепено да го зема раководството на организациjата на терен во свои раце што беше една од наjтрагичните моменти во целото тоа македонско национално движење”.

Обслужвайки чужди, нека кажем открито, сръбски интереси, скопските историци се опитват на представят ВМОК като царедворска и великобългарска организация, а тя всъщност винаги е била организация на македонската емиграция в България.

Скопската историография не променя като цяло тази си теза и след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991 г., макар и да реабилитира част от дейците на Върховния комитет.

Българската историческа наука след демократичните промени през 1989 г. за ролята на ВМОК и ВМОРО

След 1989 г., когато отпадна комунистическият режим, се наложи да се преразгледа ролята на ВМОК и приносът му в освободителното движение се обяви за равностоен на този на ВМОРО.

„Българската историография, особено в последните двадесетина години, направи много за изясняване на мястото и ролята на Върховния комитет и неговата организация в освободителните борби на Македония и Одринска Тракия. Най-важният резултат беше, че понятието „върховизъм“, запечатано дотогава в народната памет и в историческата наука като символ на братоубийства и кръвопролития, получи реабилитация“. „...историята на Върховния македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България[...] преминава през периоди на подем и спадове, има своите сенчести и светли страни, ражда герои и отваря дълбоки рани, но освен всичко друго има и съществен принос в развитието на националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи.”(Елдъров, Светлозар,2003).  

Българският историк Цочо Билярски пише за ВМОК: Целта... е... да се види истината за дейността на тази българска национално-патриотична организация на българската емиграция от Македония и Одринско... преплетена и допълваща се с политиката на българското княжество и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които през това десетилетие са в повечето случаи в синхрон помежду си… „...истината най-после ще излезе на преден план и отрицателният смисъл, който се влагаше и влага и днес в понятието „върховизъм“, най-после ще отпадне.”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.