Комунизъм – поява, идеология, лидери

Комунизмът (от латински: commùnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на:

• безкласово общество;
• обща собственост на средствата за производство;
• свободен достъп до предметите за потребление;
• премахване на наемния труд ;
• премахване на държавата.

В частност „комунизъм“ се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера.

Марксическата идеология

Тя е създадена от Карл Маркс в неговия фундаментален труд „Капиталът”.

За родоначалници на комунизма се смятат Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

Привържениците на комунистическата идеология смятат, че тя е:

• етап от историческото развитие, който възниква като резултат от развитието на производителните сили ( предизвикващо свръхизобилие на материално богатство), което води до формулата - „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“);
• формиране на обществени отношения, които се базират на свободното сдружаване на индивидите, което завършва с „отмирането на държавата“ като инструмент на политическата принуда. 

Емблемата на комунистическата партия е сърп и чук на червен фон. По късно сърпът и чукът са проектирани върху петолъчна звезда. Тази емблема става основен знак в държавния герб на СССР.

Съветска марксистко-ленинска идеология

Тя е вариант на марксизма. Създадена е от Владимир Илич Ленин. За разлика от Маркс той смята, че пролетарска революция може да се вдигне не само в силно развитите капиталистически страни, а и в по-слабо развити, включително и в селскостопански страни, каквато е Русия.

Според съветския марксизъм социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм. 

Ленинизмът създава концепцията за партията – авангард. Това означава, че начело на пролетариата трябва да застане централизирана организация от професионални революционери, която да оглави комунистическата революция. Тази партия трябва да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм.

В навечерието на Октомврийската революция Ленин се завръща в Русия. През октомври  ръководи революцията от Смолни, както и атаката на Зимния дворец и установяването на властта на болшевиките. 

Октомврийската революция довежда до установяване на нова обществена система в Русия, характерна с:

• авторитарна и тоталитарна еднопартийна власт;
• национализация на частната собственост
• централно планирана икономика.

Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) се ръководи от политбюро в състав: Владимир Илич Ленин, Лев Троцки, Йосиф Сталин, Григорий Зиновиев и Лев Каменев

На 8 ноември 1917 г. Ленин е избран за председател на Съвета на народните комисари.

Една от първите му задачи е да преустанови войната с Германия като подпише Брест-Литовския мирен договор на 3 март 1918 г.

През 1919 г. по инициатива на Владимир Илич Ленин е създаден Комунистическият интернационал, който си поставя за цел:

• пропагандиране на комунистическите идеи във всички страни по света;
• организирането на комунистически партии във всички страни по света;
• финансиране дейността на комунистическите партии;
• подготовката и провеждане на революционни процеси в различни страни.

Стремежът да се създаде един единствен модел на управление на комунистическата държава е неуспешен. Редица държави в миналото и днес се управляват от комунистически партии, въпреки че обществено-политическото и икономическото им устройство е далече от теоретичния модел на комунизма.

След революцията Ленин провежда масови репресии срещу част от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му.    

Според някои изследователи комунистическите режими са довели до гибелта на около 90 милиона души.

След революцията се осъществиха няколко процеса в СССР под ръководството на Ленин:

• политически – властта на господстващата капиталистическо-земевладелческа класа е отнета и заменена с пролетарска диктатура;
• икономическа – отнети са средствата за производство от капиталистите и са обявени за общо държавна собственост;
• културна – ликвидирани са постиженията на Руската буржоазна култура и е поставено началото на т. нар. „пролетарска културна социалистическа революция”, която проповядва тезата, че „социалистическият реализъм” помага пролетариата да се превърне в творец на историята;
• проповядва се идеята за интернационализиране на революционния процес под формата на доктрината за „Световна революция” до 1920 г. когато Троцки е прогонен от СССР;
• създават се концентрационни лагери за враговете на социализма. Започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите принудително-трудови лагери, станали известни по-късно при управлението на Сталин като ГУЛАГ;

Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на „военния комунизъм“.

Под негово ръководство са отблъснати интервентските войски на Антантата и са разгромени белогвардейските армии в Гражданската война.

Революцията задълбочава икономическата разруха на Русия. През 1921 г. с цел да изведе страната от тежката следвоенна икономическа криза Ленин предлага въвеждането на т.нар. „Нова икономическа политика” (НЕП), която се изгражда на принципите на дребното пазарно стопанство. Чрез НЕП се постига раздвижване на икономиката и търговските връзки, както  и създаването на данъчен контрол върху тях.

Външната политика се характеризира с провеждане доктрината за „Световна перманентна революция”. За тази цел младата държава харчи милиарди рубли за поддържане на революционните процеси в редица страни от Европа, Азия и Америка.

По време на боледуването на Ленин Сталин го е държал в пълна изолация от текущите събития.

В едно от последните си напътствия Ленин диктува т.нар. „Писмо до Конгреса“, в което съветва своите съмишленици да сменят Сталин от поста „генерален секретар на ВКП (б)“, тъй като е особено властолюбив.

Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, включително и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.

Ленин умира на 21 януари 1924 г., като през последните две години преди това е на практика неработоспособен.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.