Коста Шахов и Георги Белев заемат достойно място в народната памет

Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и на Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).

Роден е на 14 април 1862 г. в град Охрид. Завършва право в Софийския университет през 1894 г. Работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе.

Коста Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието ѝ „Лоза“.

Издава вестниците „Македония“ (1888–1893), „Странник“, „Глас македонски“ (1893–1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Борба“ (1905), „Македония“ (1908–1912) и други.

През 1892 г. запознава Иван Хаджиниколов с Гоце Делчев и спомага за основаването на бъдещата ВМОРО. Шахов е сред основателите на Македонския комитет през 1894 г. в София, а според Борис Николов се присъединява към ВМОК на Четвъртия конгрес на организацията от 1897 г., на който е делегат от Станимашкото дружество. През април 1901 г. е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Русенското дружество.

В началото на 1908 г. Коста Шахов създава Комитета „Автономна Македония“, който обаче прекратява дейността си след Младотурската революция. Шахов започва да се занимава с продажба на риба в София. Комитетът е възстановен в 1910 г. Според Член I на устава му член на комитета може да бъде: всеки, който се интересува от положението на българите в Македония и подпомага борбата им за свободен икономически, просветителен и политически живот.

Комитетът е съвкупност от комитети в София и провинцията, които се ръководят от постоянни бюра с двегодишен мандат, начело със столичното бюро. Комитетът представлява малка част от емиграцията, в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – „Македония“, и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България.

През ноември 1912 г. Шахов редактира излезлия в само няколко броя всекидневник с новини от Балканската война „Балканска зора“.

Шахов умира на 15 август 1917 г. в София.

Георги Белев

Георги Иванов Белев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец, директор на Солунската българска гимназия.

Роден е през 1868 г., а според други източници през 1875 г. в град Охрид.

Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия през 1889 г. и математика в Софийското висше училище в 1893 г.

Първоначално учителства в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ в Русе и в Габровската гимназия „Васил Априлов“. Член е на Младата македонска книжовна дружина.

На IX конгрес на Върховния комитет става негов член, а през 1901-1902 г. е касиер на крилото на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар в четата на ВМОК на Юрдан Стоянов в Серско.

От 1905 до 1911 г. е директор на Търговската гимназия в Бургас. През периода 1912–1913 г. е последният директор на Солунската българска гимназия преди закриването ѝ от новите гръцки власти. След войните е началник на отделение при Дирекция на държавните дългове.

Към 1928 г. е в ръководството на Охридското македонско братство. След убийството на братовчед си Наум Белев, излиза с доклад, в който отхвърля обвиненията на протогеровистите, че роднината му е убит от михайловистите. Според Иван Михайлов зад убийството на Наум Белев стоят протогеровистки дейци.

Белев е автор и на ценни спомени, публикации и брошури за македоноодринското движение, като много от тях са печатани на страниците на сп. „Илюстрация Илинден“.

Умира през 1945 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.