Крали Марко - защитник на християните или турски васал

- Акад. Велев, в първия том от поредицата си „История на българите от Македония“ подробно описвате как по времето на Стефан Душан Сърбия достига предела на своето териториално разширение, превръщайки се в най-силната балканска държава. Успя ли обаче Душан да прогони българското население от тези земи?

- След завладяването на Македония от крал Стефан Душан, се правят опити за колонизиране на Македония със сърби в районите на Бер и Филипи. Целта е ясна. Да се създаде политическа среда от ярки етнически привърженици и крепители на сръбската власт в Македония. Опитът е безуспешен. Сръбското управление успява да прогони част от българските феодали, но не и българското население. Стъпка, която би обезлюдила страната. Малко са прогоненине български феодали, които са останали непреклонни към новите властелини на Македония.

- Какви са положителните последици от решението на българските боляри да приемат властта на Стефан Душан?

- Голяма е изненадата на Стефан Душан, когато по-голямата част от българските феодали приемат да станат васали. Така те запазват именията и постовете си, а с това и българския етнически облик на Македония.

Постепенно се развива процес на тотална децентрализация на властта при запазване на имуществените права на българските боляри. Редица от тях не се задоволяват със своя статут, но се обявяват и за независими владетели, дори секат и монети със собствения си образ.

По известни феодали в Македония са братята Радослав, Асен и Владислав, Йоан Комнин Асен, Иван, Хрелю, Константин, Градислав и Драгоман. Йоан Оливер, Деспот Деян, крал Вълкашин, крали Марко, Йоан Углеша.

- Кои са кандидатите за наследството на царския двор след смъртта на Стефан Душан?

- Скоро след смъртта на крал Душан сръбската държава се разпада и процесът на разкъсване на Македония на феодални владения спира. В сръбския царски двор започва борба за наследството на кралския трон. В борбата за трона участват синът на Стефан Душан Урош, деспотът Симеон Урош Палеолог – доведен брат на Душан, който е управител на Епир, и вдовицата на Стефан Душан – Елена.

- Кой слага началото на поредицата от независими сръбски княжества в Македония?

- В началото на 1356 г. Симеон Урош Палеолог е прогонен от Епир. Тогава се отправя начело с отряд от 5000 конници към Костур, който превзема. Тук създава независимо сръбско княжество, като дори откъснал Костурската митрополия от Охридската. По късно той предприема два похода - от Костур, като навлиза в Северна Албания и Южна Зета. Веднага след това завладява Южна Албания с крепоста Белград (Берат), а през 1359 г. превзема  областите Тесалия и Епир.

През 1357 г. цар Урош свиква в Скопие държавен събор, по време на който получава подкрепата на по-голямата част от сръбските феодали. Така той управлява завладените територии в продължение на десет години с титла­та цар, като провъзгласил малолетния си син Йоан като съвладетел.

- Какво е известно за независимото княжество на Радослав Хлапен в Македония?

- Радослав Хлапен е близък привърженик на Стефан Душан. След смъртта му се възползва от дворцовите борби и през 1350 г. обявява свое независимо сръбско княжество в Южна Македония. След  женитбата си с вдовицата на кесаря Прелюб – Ирина, получил за зестра Мариово, включващо територията западно от Воден и Бер.

- Тук на историческата сцена се появява възпятият от народния ни епос Крали Марко...

- Пред него обаче са двамата братя, сръбски феодали, Вълкашин и Углеша, които произхождат от рода Мърняв­чевичи. Вълкашин е жупан на Прилеп, а Углеша - владетел на Серес. Те управляват свои владения през XIV век по времето на царуването на Стефан Душан в Македония.

След неговата смърт се обявяват за независими владетели и успяват да поставят редица феодали в Македония под своя власт.

Вълкашин и неговият син Марко се споменават в Дубровнишките документи през 1361 г. като изтъкнати феодални владетели в Централна и Югозападна Македония - Прилепска и Охридска области, Преспанското езеро, Скопие, Полог и Призрен и Ново Бърдо. Това дава самочувствието на Вълкашин да се обяви за крал.

След смъртта на цар Стефан Душан, през 1355 г.  Йоан Углеша се обособява като самостоятелен феодален владетел на земите по Долна Струма и около 1358 г. приема титлата велик войвода.

През 1365 г. е провъзгласен за деспот на Сяр (Серес) след управлението на царица Елена Българска, вдовицата на Стефан Душан. Прави дарения на Светогорските манастири.

Углеша се опитва да спре настъпващите на запад  османски турци и заедно с брат си Вълкашин тръгва с войска срещу тях.

На 26 септември 1371 г. в битката при Черномен на Марица османските военачалници Лала Шахин и

Евренос бей разбиват войските на двамата братя, които загиват в боя.

- Докъде стига легендата за Крали Марко и къде започва историческата истина?

- Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, е средновековен феодален владетел. Около 1365 г. е обявен от сръбския цар Стефан Урош за съвладетел на Душановото царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля поради по-ниския ѝ източен статус и вероятно по държавни причини. Освен това царят нямал мъжки наследници.

През 1371 г. Марко е обявен за наследник на крал Вълкашин. Наследявайки кралството, той става васал на османския султан. Вероятно е участвал и в Косовската битка на страната на Мурад I, заедно с Константин Драгаш.

Убит е в битката при Ровине, в която участва като васал на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария.

- Въпреки че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Каква е всъщност етническата му принадлежност?

- Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Македония. През XIX век във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на баш юнака сред юнаците Крали Марко. Въпросът е в голяма степен провокиран изкуствено в контекста на провежданата сръбска външна политика, която не крие аспирациите си към Македония, където е властвал Марко.

Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век Царството на славяните.

За българския му произход обаче свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат недвусмислено като български княз.

Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или поддържат становището, че Крали Марко е родом българин и твърдението на Орбини, че е родeн в Ливно, е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците.

Скоро след това в резултат на борбите между феодалите крал Марко загубва значителна част от своите владения. Накрая те остават само в рамките на Западна Македония, на север от р. Треска и горното течение на Вардар, на изток до р. Черна, на запад до Кичево и Поречието, а на юг – цялата Прилепска област.

Крал Марко управлява своето владение 25 г. и загива като турски васал.

В народния епос Крали Марко е възпяван като защитник на българите в Македония от издевателствата на турците. Анализът на историческите факти обаче показва, че той всъщност е бил васал, който е служил вярно на османлиите.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

 

Сподели във Facebook