Край на комунистическия режим в България и преосмислянето на Македонския въпрос

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век започва крахът на комунизма и разпадането на Югославия, а Вардарска Македония се провъзгласява за независима държава под името Република Македония.

Промени в политическото мислене в България след политическия преврат през 1989 г.

Промените от 1989 г. в България са последвани от цялостна ревизия на комунистическото минало и съживяване на националните въпроси. Македонският въпрос е незабавно възкресен и отново открит за дебати. Но този път дискусията се води вътре в рамките на много младата и крехка българска демокрация, жадна да се освободи от старите ограничения.

Онези, които смятат себе си за нови плуралисти, включително и току-що реформиралите се комунисти, възстановяват идеята, че Македония е българска. Те твърдят, че Македония е създадена чрез съветската доминация на Балканите.

Днес, при условие на добра историческа информираност, се възражда необходимостта от  защита на истинската национална кауза, че Македония е наша.

В същото време разпадането на Югославия окуражава привържениците на идеята, че Република Македония също ще се разпадне.

Политиката на демократичните правителства по Македонския въпрос

След 1989 г. отношението на българските правителства към Македонския въпрос остана на нивото и активността от преди тази дата.

През 1991 г. сме свидетели на гражданската война в Югославия. В резултат на това последната се разпадна на пет независими републики.

Българското правителство не се възползва от тази ситуация, за да предприеме стъпки, които да защитят нашите национални интереси във Вардарска Македония. То призна първо в света  независимостта на Р Македония. Обясне­нието на тази стъпка е, че с този акт се прави опит да се попречи на сърбокомунистите на Македония да изградят отново федерация, но вече само със Сърбия.

Това решение на правителството на Филип Димитров по принцип е правилно. Но можеше да се направи нещо повече – да се възстанови българското гражданство на българите, отнето от комунистическия режим през 1945 г. Едновремено с това правителството направи уговорка, че признаването на независимостта на македонската държава не значи признаването на македонската нация и македонски език.

В „подкрепа“ на тази национално отговорна декларация президентът по това време Желю Желев разреши книгата му „Фашизмът“ да бъде преведена на „македонски език“ и да ѝ устроят пищно представяне в Скопие.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.