Краят на Първата световна война и санкциите срещу Германия предопределят бъдещите конфликти

Веднага след приключване на Първата световна война се свиква мирна конференция, която завършва с диктат на победителите и Версайския договор, подписан на 28 юни 1919 г. С него се слага край на войната между Германия и Антантата. Договорът е подготвен и изработен на Парижката мирна конференция. Тя работи от януари 1919 г. под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Влиза в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави – Великобритания, Франция, Италия и Япония. САЩ не подписва договора.

Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договорът се разглежда като диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват. Той урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но налага и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни

Първоначално в мирната конференция участват 70 държави. Победените – Германия, Австрия и Унгария, са отстранени от преговорите. Русия също е изключена заради подписания от нея Брест-Литовски договор с Германия от 1918 г., чрез който Германия получава част от руската територия и ресурси.

Финалните условия са определени от лидерите на „големите три“ държави – британския премиер Дейвид Лойд Джордж, френския премиер Жорж Клемансо и американския президент Удроу Уилсън.

За изпълнението на договора се създава  Съюзническа контролна комисия. Тя има голяма власт и може да отмени всяко решение на правителството, ако то противоречи на договора или заплашва неговото изпълнение.

Най-тежките клаузи на договора са главите VII и VIII:

• първата обявява германския император Вилхелм II за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия);
• втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия.

За Германия е важно, че остава единна държава, каквото не е било намерението на Клемансо. Последният по-късно пише в мемоарите си, че това „не е договор, а примирие за 20 години“.

Президентът на САЩ – Уилсън, предлага 14 точки за справедливо решаване на спорните въпроси, възникнали след Първата световна война. Неговото предложение не се приема. Затова той не  подписва договора и напуска конференцията.

Германия не е допусната в преговорите, затова договорът се приема за диктат и поради несправедливите си клаузи застрашава следвоенния ред. Това дава основание на Германия да се стреми към неговата ревизия.

От Германия са откъснати следните територии: 

• Западна Прусия.
• Елзас и Лотарингия, населени с около 90% етническо немско население, са предадени на Франция;
• Северна Ютландия е върната на Дания след референдум, проведен на 14 февруари 1920 г.;
• Областта на град Познан, части от Източна Прусия и Полският коридор са предадени на новосъздадената Полска република;
• Областта Хлучинско от Горна Силезия е предадена на Чехослвакия без референдум;
• Източната част на Горна Силезия е предадена на Полша;
• Областите на градовете Малмеди и Ойпен са предадени на Белгия, както и неутралната и пруската част на Моресне и Венбанската железопътна линия;
• Данциг (сега Гданск), с прилежащите му земи, е обявен за „свободен град”;
• Мемел (сега Клайпеда) е предаден под контрола на държавите-победителки (през февруари 1923 г. е присъединен към Литва);
• Саар преминава за 15 години под управлението на Лигата на нациите, а след изтичането им – съдбата на областта трябва да се реши с плебисцит. Мините в Саар са предадени в собственост на Франция.
• Забранено е на Австрия да се обедини с Германия.

Територията на Германия намалява от 541 000 на 467 000 кв. км., а населението на Германия намалява от около 68 на около 60 милиона души

На Германия са отнети всичките колонии, завладени от Антантата през войната:

• Германска Източна Африка (сега Танзания);
• Германска Югозападна Африка (сега Намибия);  
• Того;
• Камерун, чиято територия се простира на територията на днешната държава Камерун и Източна Нигерия;
• Германските владения в Тихия океан.

Колониите са разделени между главните държави-победителки на основата на системата за мандатни територии на Лигата на нациите.

На Германия е наложена серия от ограничения  относно отбраната:

• разпуска се наборната армия, която е наброявала около 8 млн. души през войната. Създава се професионална армия само от 100 000 души (райхсвер);
• целият генерален щаб се разпуска;
• на Германия е отнето цялото тежко въоръжение – флот (освен 36 малки стражеви кораби), артилерия, военновъздушни сили. Военноморските сили са ограничени до 15 000 души, 6 линкора, шест крайцера, 12 разрушителя и 12 миноносци. Забранено е използването на подводници.
• Забранена е търговията с оръжия, използването на отровен газ, военни самолети, танкове и бронирани коли, както и морските блокади. Наложени са ограничения върху производството на картечници и винтовки.

Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн (целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния), която е демилитаризирана.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на промоционална  цена от 17.50 лв.