Лев Троцки - авторът на теорията за перманентната революция

Лев Давидович Троцки (истинско име Лейба Дави́дович Бронщайн) е от еврейски произход. Той е марксист, революционер и теоретик, съветски политик и създател на Червената армия.

Това е повод да разкажа накратко за ролята на руските евреи в Октомврийската революция, в историята на ВКП(б) и по късно на КПСС.

Към 2005 г. в царска Русия живеят около 5 000 000 евреи.

Повечето еврейски общности в тези територии са ашкеназки, но има и значителни по численост други групи – планински евреи, сефаради, караити,  кримчаки... Всички те са подложен на голям национален и социален гнет от страна на руската нация.

До Октомврийската революция евреите са подложени на повече от 500 погрома, организирани от Руската православна църква. това допринася за тяхното революционизиране чрез своите организации.

През 1897 г. в Русия се основава еврейският „Бунд” („Съюз“). Това е лява политическа организация, която се разграничава от ционизма. Бундът участва активно в революцията от 1905 г., а от 1912 г. е колективен член на партията на меншевиките. По време на Гражданската война партията се разцепва, като част от нея преминава на страната на болшевиките, а другото крило е ликвидирано от тях. Сред евреите, членове на ВКП(б), е и Троцки, както  и редица други видни евреи.

По времето на Ленин (полуевреин) и дълго след него почти две трети от членовете на Политбюро на ВКП(б) са евреи, както и 2/3 от членовете на Централния комитет.

Това силно присъствие и участие на евреите в Октомврийската революция, начело с Ленин, дава основание на редица западни историци да наричат Октомврийската революция – „Великата еврейска революция в Русия”.

Политическа кариера на Троцки

Троцки се включва в революционната дейност през 1896 г. след преместването си в пристанищния град Николаев, на украинския бряг на Черно море.

Той е въведен в идеите на марксизма по-късно през същата година.

Троцки помага на организацията на Съюза на южните руски работници в Николаев.

През януари 1898 г. повече от 200 членове на съюза, включително Троцки, са арестувани. Той прекарва следващите две години в затвор, първо в Николаев, после в Херсон, в Одеса и накрая в Москва.

В Московския затвор той установява контакти с други революционери. Там той за първи път чува за Ленин и прочита неговата книга „Развитието на капитализма в Русия“. Така постепенно се увлича по марксистките идеи.

Два месеца след излизането му от затвора присъства на Първия конгрес на новосформираната Руска социалдемократическа работническа партия. Оттогава е член на партията.

През 1900 г. той е осъден на четири години заточение в Уст – Кут и Верхоянск, Иркутски регион на Сибир. Там той изучава философия.

През лятото на 1902 г. Троцки бяга от Сибир с влак, скрит в товар от сено. Тогава той променя името си от Бронщайн на Троцки. Отива в Лондон, за да се присъедини към Георгий Плеханов, Владимир Ленин, Юлий Мартов и други автори на „Искра“ – вестник на руските социалисти. Скоро се нарежда сред водещите автори на вестника.

Конфликт с Ленин (1903-1904)

След първия конгрес на РСДРП следва период на репресия от страна на полицията. „Искра“ свиква втори конгрес на партията в Лондон. Малко след това делегатите се разделят на две фракции.

Ленин и неговите поддръжници (болшевиките) настояват за по-малка, но добре организирана партия, докато Мартов и неговите последователи (меншевиките) пледират за по-голяма партия, с по-малка дисциплина.

През периода 1904-1917 г. Троцки провокира много сблъсъци с Ленин, както и с други видни членове на партията. По-късно твърди, че е бил погрешно разбран в противопоставянето си на Ленин.

Автор на теорията за перманентна революция

През тези години започва да развива своята теория за перманентна революция, която довежда до тесни отношения с Александър Парвус (1904-1907 г.).

По-късно Ленин определя Троцки като „юда“.

Мнозина изследователи смятат Троцки за организатор на първата руска революция през 1905 г. и на практика за ръководител на Октомврийската революция през 1917 г. През първите дни на РСФСР и Съветския съюз той става народен комисар (министър) на външните работи,

Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г. С подписания договор Русия губи огромни територии.

Троцки е основател, организатор и командир на Червената армия в качеството му на комисар по отбраната и военноморските въпроси. Той има главна заслуга за победата на болшевиките в Руската гражданска война (1917-1922 г.).

Той е и председател на Висшия военен съвет. На практика Троцки изгражда Червената армия като боеспособна действителна войска, която успява да се пребори с белогвардейците.  

Троцки призовава на редовна служба изгонените царски офицери и създава длъжността на политическия комисар (политкомисар) – към всеки командир е назначен комисар, който преподписва заповедите му. Така се гарантира контролът на болшевиките над армията.

След смъртта на Ленин през 1923 г. в партията на болшевиките започва борба за властта.

Конфликт между Троцки и Сталин

След смъртта на Ленин през 1923 г. в партията на болшевиките започва борба за власт. Избухва непримирим  конфликт между Сталин и Троцки.

От 1922 г. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци.

На пленума през януари 1925 г. Зиновиев и Каменев искат да изключат Троцки от партията. През 1925 г. Сталин се обявява и срещу Зиновиев и Каменев

Троцки в изгнание

През 1929 г. Троцки е изгонен от Съветския съюз в Турция, на остров Бююкада, а през 1932 г. е лишен от съветско гражданство. След това живее във Франция и Норвегия. През 1936 г. емигрира в Мексико, там живее в дома на семейството художници Фрида Кало и Диего Ривера.

В книгата си „Предадената революция“ Троцки нарича случващото се в Съветския съюз „сталински термидор“ и обвинява Сталин в бонапартизъм.

През май 1940 г. е извършен неуспешен опит за убийство на Троцки; покушението ръководи тайният агент на НКВД Григулевич.

На 20 август 1940 г. агентът на НКВД и испански комунист Рамон Меркадер, който по-рано е близък до неговото обкръжение, го ударил смъртоносно с пикел.

През последните години от живота си Троцки постоянно подчертава сходните черти между съветския и нацисткия режим и предупреждава, че има опасност да се съюзят. Една от статиите му, написани малко преди убийството, се нарича „Сталин – интендант на Хитлер“.

През годините в изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР сталинизъм. Нарича наложената в родината му система „бюрократичен абсолютизъм“. Опитва се да организира т.нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва Трети интернационал.

Лев Троцки не е реабилитиран официално от съветската власт. Дори по време на Перестройката Горбачов осъжда историческата му роля.

До края на живота си Троцки остава убеден в победата на световната пролетарска революция.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.